Иво Хаджимишев: България е докарана до България на три ракии

От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет.

"На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на последно място жената, с която в момента живея. Това е Светлана Йосифова – художник и приятел на нашето семейство“, споделя Иво Хаджимишев.

Вече четвърта година Иво Хаджимишев живее и работи в Кавала, а зад гърба си има една успешна изложба, която се превръща в значимо събитие за града. Той прави портрети на обикновени хора, които работят в града. Точно те са тези, които създават духа на този град – пекарят, месарят, шофьорът на автобус, монтьорът. 

Всяка снимка, която Хаджимишев прави, разказва историята на човека, на града и на страната.

"Започнах да снимам хората, с които живеем, с които ни среща живота. Например, в нашия квартал има едно момче, което прави хляба на квартала. Той е трето поколение фурнаджия. Неговият прадядо е от понтийските гърци и когато са ги преселили в Кавала, той е купил фурната на един турчин, който пък е бил принуден да отиде в турската част в Турция“, поясни Иво Хаджимишев.

Хората, които познават работата на Иво Хаджимишев знаят, че в последните години неговата основна дейност е свързана с реставрацията на стари фотографии, които свидетелстват за живота и събитията от времето на Османската империя и периода след освобождението на България.

"Имам една колекция от фотографии, която постави началото на серията архиви Гибсън 2008. Оказа се, че негативите, които успях да купя, бяха застрашени от изнасяне от България. И със сигурност знаех, че са откраднати от българските институции, защото бяха много на брой. Оказа се, че това са фотографии от научната експедиция на Богдан Филов, която е водил в една фаза на Балканската война през 1912 и 13 година. Той е водил със себе си учени, етнографи, езиковеди, географи."

Експедицията, която Богдан Филов води се провежда е в земите, населявани с българи, които остават извън пределите на Княжество България след Ньойския договор. Това са земите около Одрин, Тракия, Егейска и Вардарска Македония, Солун. 

Филов започва археологическите си изследвания още през 1909–1910 г. в Хисаря, разкопавайки останки от римския град Диоклецианополис. През 1912 г. той предприема експедиция в Кабиле (близо до Ямбол), разкривайки древен тракийски и римски град. По време на Балканската война, Филов извършва разкопки в Требениште (днешна Северна Македония), където открива богата некропола с златни и железни артефакти, които по-късно се съхраняват в секретния фонд на Националния археологически музей в София.

Повече от интервюто на Виктория Тодорова и Мирослав Михайлов с Иво Хаджимишев за "Летни нощи по "Хоризонт".