Съзидателната разруха

Шведската кралска академия на науките присъди Нобеловата награда за икономика, официално известна като Награда на Шведската централна банка в памет на Алфред Нобел, на трима изследователи. Френският учен Филип Агион, канадецът Питър Хоуит и американо-израелецът Йоел Мокир бяха отличени за техния принос в обяснението на икономическия растеж, движен от иновации. Въпреки че звучи академично, посланието на академията е актуално и тревожно: просперитетът изисква постоянно разрушение. Анализатори разчитат наградата като пряко предупреждение към политиците по целия свят, че не бива да се водят по страха от масовото закриване на работни места, предизвикано от безпрецедентната скорост на технологичните иновации.

• Трима души са отличени с Нобела за икономика за 2025 г.

Работата на Филип Агион и Питър Хоуит, които разработват "теорията за устойчив растеж чрез съзидателна разруха", се основава на концепция, въведена от Йозеф Шумпетер преди близо век, но те я преработват в строга икономическа рамка и публикуват основополагащ математически модел през 1992 г.

Съзидателната разруха е процесът, при който иновациите, представляващи нов, по-добър продукт или по-ефективен производствен метод, навлизат на пазара и изместват компаниите, продаващи по-стари продукти. Процесът е "съзидателен", защото се гради върху иновации, но е "разрушителен", защото предишните технологии губят търговската си стойност. Йоел Мокир пък предоставя историческата обосновка, като идентифицира предпоставките за устойчив растеж, които са необходимостта обществото да бъде отворено към нови идеи и да предразполага промените, за да могат иновациите да се самоусъвършенстват.

Работата на Агион и Хоуит демонстрира, че високият икономически растеж изисква висока степен на "съзидателна разруха", което неизбежно означава, че работни места и компании постоянно изчезват, което потенциално може да доведе до висока безработица.

А това има важни политически последици. Ако правителствата се опитат да спрат разрушителната страна, например чрез субсидиране на фалиращи индустрии или чрез прекомерни регулации за защита на съществуващите работни места, те всъщност премахват стимула за иновации, което води до икономическа стагнация. Основният урок на Нобеловите лауреати е, че държавата трябва да поеме риска, който създаването на нови технологии изисква, но и да инвестира в социалната инфраструктура, за да се абсорбира отрицателното въздействие от загубата на работни места. В този контекст, лауреатите подчертават значението на политики като "гъвкава сигурност", смисълът на която е защита на работниците, а не на конкретните работни места, което улеснява прехода им към по-продуктивни сектори. Освен това и Агион, и Хоуит казват, че търговската война е свързана с големи рискове:

"Откритостта е двигател на растежа. Всичко, което пречи на откритостта, е пречка за растежа. В момента виждам как се натрупват тъмни облаци, които насърчават бариери пред търговията и откритостта."

"Колкото повече се ограничава международната търговия, толкова повече се притъпява този стимул. И мисля, че това има сериозно въздействие. Затова смятам, че е много важно една страна да направи каквото може да не се включва в търговска война, а да търси начини да се пренасочи - ако един партньор стане рестриктивен, да се положат усилия за намиране на други търговски партньори, за да се запази пазарът отворен за потенциални иноватори. Смятам, че е важно да се поддържа открита търговия. Също така е важно да не се проявява прекалена протекция към настоящите лидери в индустрията, които някога са били разрушителни иноватори, но които чрез различни канали могат да възпрепятстват новите иновации."

Настоящият технологичен сектор, особено сферата на изкуствения интелект, е най-яркият пример за "съзидателна разруха" в действие. Генеративният ИИ и автоматизацията предизвикват разрушение с безпрецедентна скорост, като засягат вече не само нискоквалифицирания труд, но и висококвалифицираната умствена работа. За едни това е шанс за освобождаване на човешкия потенциал, но за други - опасност от масова загуба на работни места и концентрация на власт в технологичните гиганти.

Тезата на канадеца Питър Хоуит, професор в университета "Браун", е, че частните стимули на нерегулирания пазар не могат да разрешат този конфликт по начин, който е най-добър за обществото. Той оприличава настоящия момент на навлизането на електричеството, но отбеляза, че сега сложността на управлението на прехода е по-голяма.

Йоел Мокир е по-оптимистично настроен относно въздействието на ИИ. Той твърди, че машините не заместват хората, а ги "преместват към по-интересна и по-предизвикателна работа" и че технологичните промени "създават нови задачи".

"Това е инструмент. Идеята, че изкуственият интелект е някакво чудовище, което дебне някъде под нас и в крайна сметка ще се появи, за да изтреби човешката раса и да завладее планетата… Тези хора са чели твърде много антиутопична научна фантастика. Нищо подобно никога няма да се случи."

"Както го виждам аз, основният проблем на пазара на труда не е технологичната безработица, а недостигът на работна ръка. Все по-малко хора навлизат на пазара на труда, все повече се пенсионират и се получава едно възрастово изпразване - в смисъл, че хората, които трябва да плащат данъци и социални осигуровки, изчезват, а тези, които получават социални плащания - като мен - стават все повече.

"Настоятелно, наистина настоятелно призовавам света да продължи да влага усилия, средства, ресурси и стимули в хората, които се опитват да ни измъкнат от тези две кризи - климатичната и демографската. И мисля, че ако успеем в това, тогава технологията ще е изпълнила своята роля. Зная, че това не е безспорно мнение, но ми се струва, че почти няма друг начин да се справим с проблема."

Разликата във възгледите на Нобеловите лауреати очертава дилемата пред световните лидери - дали ИИ да бъде регулиран, за да се смекчат социалните щети (както предлага Хоуит), или той да се фокусира върху адаптацията на работната сила и максимизирането на творческия потенциал (както казва Мокир). В този дух припомням, че ЕС публикува миналото лято Законът за ИИ, който е първата всеобхватна правна рамка за тази технология, а губернаторът на Калифорния - демократът Гавин Нюсъм, наскоро подписа закон за регулиране на чатботовете с ИИ.

Само часове след като беше обявен за лауреат, Филип Агион отправи остро геополитическо предупреждение към Европа: континентът не трябва да позволява на Съединените щати и Китай да доминират в технологичните иновации.

"Европа трябва да промени икономическата си доктрина и да развие и адаптира своя социален модел, за да го опази. Смятам, че това е важно, но в едно с идеята, че искаме иновации и социален модел, който е много по-добър от американския, заедно с ангажимент към зеления растеж. Вярвам, че имаме всичко необходимо, за да го постигнем. Но страните трябва да действат. Така че въпросът е: ще се случи ли това с участието на всички 27 членки? Мисля, че ще бъде коалиция на желаещите. Няколко държави, които искат да действат, ще започнат, а останалите ще ги последват."

"В Европа имаме учени от най-високо ниво. Европа има и ценности. Европа е свобода, демокрация, които са най-силно изразено именно тук. Европа е социалният модел. Абсолютно не желая да имитирам американския социален модел, който е наистина потресаващ. И, разбира се, околната среда, привързаността към нея - Европа носи тези ценности. Така че имаме прекрасни учени и имаме ценности. И мисля, че това ни дава така наречената "мека сила". Затова Европа има способността наистина да бъде център за растеж и развитие в света."

Твърдението на Агион по същество потвърждава "съзидателната разруха" на държавно ниво. Той на практика казва, че икономическата стагнация на Европа е пряка последица от неспособността ѝ да толерира разрушителната част на иновациите, което убива стимула за създаването им.

Агион свърза проблема с "Доклада Драги", който също излезе със заключението, че Европа е "заклещена в статична индустриална структура с малко нови компании, които да изместят съществуващите индустрии". Този провал се измерва с факта, че в Европа няма нито една нова компания, основана през последния половин век, с пазарна капитализация над 100 милиарда евро, докато САЩ имат шест компании с оценка над 1 трилион евро, създадени през същия период.

За да преодолее това изоставане, докладът на Марио Драги призовава за мащабно структурно финансиране. Агион споменава необходимостта от годишна инвестиция от поне 750 до 800 милиарда евро, което според доклада Драги възлиза на над 5% от БВП на ЕС. Целта е създаването на "европейски шампиони" - големи компании, способни да се конкурират с американските и китайските гиганти.

"Ако трябва да приложим доклада на Драги, не може само Германия да го направи. Трябва да бъде Германия заедно с нас и с други страни. Но без френско-германския тандем нищо важно не може да бъде постигнато в Европа. Затова е много важно Франция да си "подреди къщичката" и да покаже, че е способна да постигне определена политическа стабилност и да предложи разумен бюджет."

Ако Европа се фокусира единствено върху управлението на разрушителната страна (чрез регулации като Закона за ИИ), без да създаде екосистема, насърчаваща високорисковите иновации (страната на създаването), тя рискува да се превърне в добре регулирана, но зависима икономическа сила, чийто технологичен напредък е диктуван от Вашингтон и Пекин.

Нобеловата награда за икономика за тази година е повече от академично признание, тя представлява стратегическа пътна карта за политиците. Проучванията на Агион, Хоуит и Мокир ясно показват, че устойчивият просперитет зависи от овладяването на три взаимосвързани процеса: признаване, че технологичният растеж, трябва да бъде разрушителен, за да бъде креативен; ангажиране с мащабни публични и частни ресурси за създаване на финансова екосистема, която насърчава високорисковите иновации, от които Европа се нуждае и внедряване на интелигентни регулации и надеждна подкрепа за пазара на труда, за да се гарантира, че разрушителната сила не разкъсва социалните устои. Предизвикателството пред световните лидери, особено в Европа, е да намерят деликатния баланс, тъй като бъдещето на икономическата конкурентоспособност и глобалното влияние на Европа пряко зависи от овладяването на тази концепция за управлявана, устойчива съзидателна разруха.

Тазгодишната Нобелова награда за икономика потвърждава, че икономическият растеж не е даденост, а плод на непрекъснат конфликт между новото и старото, между създаването и унищожението. Въпросът не е дали ще има разрушение, а кой ще го управлява и кой ще поведе следващата вълна на създаване. Отговорът на този въпрос ще определи геополитическата карта на XXI век.

Тема на Силвия Петрова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.