Достена Лаверн: Живописта предхожда думите

Днес отваряме пространство за онова изкуство, което излъчва през форми, цветове и невидими нишки.

Наш гост е художничката Достена Лаверн, автор с изключително присъствие както на платното, така и в полето на съвременната културна мисъл.

Изложбата ѝ "Сътворения: гръцки мотиви" се откри на 21 октомври, в галерия "Българи" в София, което беше следващата спирка по нейния артистичен път, който минава през Страсбург, Париж, Съвета на Европа, международни салони на съвременното изкуство и колекции, които разпознават живописта ѝ като едновременно сетивна и философска.

В платната ѝ маслиновото дърво е древен архетип, фигура на памет и пророчество, свързваща земята и духа, болката и светлината. Със специална авторска техника, комбинираща релеф и живопис, Достена изгражда и визуални тотеми на четирите елемента - Въздух, Огън, Вода, Земя - обединени от тайнствения пети елемент, онова непознаваемо, което пулсира отвъд границите на разума.

Тя е не само художник, но и антрополог, литературен критик и преводач, преподавател в Страсбургския университет, поет с международна известност и шест стихосбирки, автор на монографии и есета, куратор, създател на фестивали. През 2024 г. основава Фестивала за световна литература "Летерапопули" в Пловдив, който вече е част от културния календар на града.

Разговаряме с творец, за когото съзиданието не е жанр, а състояние.

Творец, който вярва, че изкуството може да събира разпокъсаното съзнание, да превежда между светове и да пробужда онова вътрешно сияние, което често губим.

"Живописта е танц между материята и духа" -  с тези думи художничката и изследовател Достена Лаверн описва своята най-нова изложба "Сътворения", в която отново преплита философия, поезия и живопис.

Сътворението като вътрешен процес

За Достена живописта е не просто занаят или техника, а акт на сътворение, в който реалността и въображението се сливат.

"Хубавото на живописта е, че тя предхожда думите. Художникът е сякаш на границата между материята и духа – те се преливат, съпротивляват се, отдават се един на друг."

Тя признава, че рядко започва работа по предварителна скица. Вместо това се доверява на вътрешен импулс, на „танца с платното“, при който самата картина започва да извира, да се проявява като нещо, което „вече е било, е, или ще бъде“.

От "Еротера" до "Сътворения"

Заглавието на изложбата се ражда спонтанно - след разговор с приятел, когато художничката осъзнава, че няколко от новите ѝ платна носят това име.

"Изведнъж си казах -  ето, значи изложбата ще се казва "Сътворения". И все повече се убеждавам, че това е точното заглавие, защото тази нишка пронизва всичко - усещането за съзидателния принцип на природата."
Достена споделя, че първоначално е обмисляла и други заглавия, като "Еротера" - "земята на любовта". Но се спира на „Сътворения“, защото то по естествен начин обобщава творческия ѝ път през последните години.

Против течението на дистопията

В разговора художничката засяга и своята критична гледна точка към тенденциите в съвременното изкуство, които според нея често показват ентропия, разпад и дистопия.

"През последните десетилетия изкуството се плъзна по нишката на ентропичния принцип – показва разрушителните процеси, гнилостта, страха от бъдещето. А всъщност изкуството е призвано да свързва, да възражда, да вдъхновява."

Като преподавател по антропология на съвременното изкуство във Франция, Достена изследва тези процеси и подготвя книга, в която ще разгледа как модерният свят се е отдалечил от сакралното и природното.

Петият елемент - непознаваемото

В изложбата "Сътворения" особено място заема темата за петия елемент - непознаваемото. Художничката го описва като духовна субстанция, която не се поддава на контрол, но именно затова е източник на вдъхновение.

"Непознаваемото е велико, защото е непознаваемо. Отдалечили сме се от любовта, а любовта е доверие към това, което е извън нашия контрол."

За нея любовта и изкуството са две проявления на едно и също -  доверие в смисъла на живота, дори когато той е труден.

"Всичко, което се случва, е винаги за добро. Дори лошото."

Картините като живи същества

Достена  Лаверн рисува дълго – всяка картина е резултат на месеци общуване между художника и платното.

"Може да звучи странно, но ние си говорим с картините. Те са отпечатък на времето, прекарано с тях, на мислите и енергията, които сме споделили."

Тя признава, че трудно се разделя с творбите си:

"Мъчно ми е, когато продавам картина. Все едно късам част от себе си. Но когато я споделиш с хора, които я обичат, тя се умножава."

Изложбата "Сътворения" на Достена Лаверн е покана към завръщане към светлината, природата и архетипната памет, към онова пространство, където изкуството не описва, а сътворява света наново.

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Достена Лаверн в "Нощен Хоризонт".