Михай Исак: Ролята на България в Молдова е много по-голяма, отколкото се разбира в София

- Г-н Исак, какви са причините за неочаквания и много добър резултат на PAS в сравнение с другите политически блокове и партии?

- Резултатът на PAS се дължи преди всичко на реакцията на гражданите на Република Молдова към процеса на реимпериализация на външната политика на Руската федерация. Гласът за PAS е глас за европейската интеграция. Почти три четвърти от гласовете на избирателите са насочени към тази визия. Подкрепата на президента Мая Санду е ключова, а част от вота е и т.нар. "полезен вот" – гражданите са разбрали, че само PAS може да осигури стабилност за ускоряване на реформите.

- Каква роля в политическия живот на Република Молдова играят завръщането на Влад Плахотнюк в страната под арест и съдебният процес срещу него?

- Както добре знаете, г-н Плахотнюк е нарушил законодателството и на други европейски държави, като България или Румъния, чрез използване на фалшиви документи. И тези държави биха могли да поискат екстрадицията на Влад Плахотнюк, но все пак съществува известна степен на доверие в способността на Република Молдова да администрира правосъдието в неговия случай. 

Образът на Влад Плахотнюк като беглец олигарх, който е символ на държавната корупция, е образ, който голяма част от населението на Република Молдова започна да забравя. 

По време на предизборната кампания в Република Молдова беше излъчен сериалът "Плаха", който се опита да покаже ролята, която този олигарх е играл в политическия живот на Република Молдова допреди няколко години.

И така Влад Плахотнюк беше върнат в публичния дневен ред. 

Взаимоотношенията му с голяма част от политическата класа в Кишинев са добре известни. Вероятно е той да продължи да играе роля, поне от сенките. А начинът, по който ще бъде администрирано правосъдието в неговия случай, разбира се, ще покаже на международната общност дали Република Молдова има капацитет да се справя с такива ситуации. 

Г-н Влад Плахотнюк би имал много да каже, много глави биха паднали, както в Кишинев, така и в Румъния, както и в други държави, ако говорим за разкритията, които той може да направи. Но в този момент виждаме само началото на една истинска съдебна епопея, в която на преден план е г-н Плахотнюк.

- Какви дейности и стратегическо мислене характеризират външната политика на Румъния спрямо Република Молдова в ерата на Никушор Дан?

- Република Молдова остава приоритет във външната политика на Румъния. Президентът Никушор Дан се опитва да персонализира отношенията с посещения и подкрепа за PAS. Трябва да се разбере обаче, че подкрепата за Молдова не може да идва само от Румъния, а са необходими усилията на цялата европейска общност. За съжаление, вътрешната политическа борба в Румъния се отразява в Молдова, като се наблюдава нарастване на "вълната на омраза" от суверенистките среди. Румъния и Молдова остават свързани, тъй като провалът на евроинтеграцията би оставил Молдова в "постоянна сива зона".

- За първи път в молдовския парламент влезе юнионистка партия – "Демокрация у дома". Какво е значението на това постижение и какво да очакваме като политически действия?

- Трудно е да се каже дали "Демокрация у дома" е класическа юнионистка партия. Лидерът, господин Костюк, се утвърждава като представител на суверенизма чрез остър популистки и публичен дискурс, използвайки модерните комуникационни технологии. Господин Костюк използва тази популистка тенденция, за да се наложи на политическата сцена в Република Молдова като представител на суверенизма. 

Не очаквам големи постижения, когато става въпрос, да речем, за юнионисткото течение, към което г-н Костюк казва, че принадлежи. Но очаквам неговата значимост да нарасне в зависимост от подкрепата, която получава от румънската суверенистка партия AUR. Според някои медийни разследвания, той се е възползвал от специални операции за подкрепа в социалните мрежи от страна на "фауната" на AUR, TikTok и други социални мрежи. Във всеки случай, г-н Костюк има само шест депутатски мандата в 101-членния парламент, така че не очаквам влиянието му да бъде толкова дълбоко.

Значимостта му вероятно ще нарасне в зависимост от подкрепата, която получава от AUR в Румъния. Тази подкрепа може да се обясни с желанието на Руската федерация да създаде безредици в Молдова, тъй като всяка форма на криза е благоприятна за нея.

- Новият посланик на ЕС в Кишинев е полякиня. Каква роля играе Полша в процеса на присъединяване на Република Молдова към Европейския съюз и доколко има общи интереси с Румъния? Има ли конкуренция между двете държави?

- Полша има по-голяма дипломатическа и икономическа способност на източния фланг. Няма обща полско-румънска стратегия, а в някаква степен институционално съперничество на ниво европейски институции, но то не застрашава подкрепата за Молдова. Румъния и Полша трябва да намерят нови начини да подкрепят заедно Молдова и Украйна, преодолявайки "институционалните суети". За разлика от Румъния, в Полша няма сериозни проруски политически партии или лидери.

- Как оценявате шансовете на филиала на Русенския университет в Тараклия да се утвърди като образователен център за българите в Молдова и Украйна и да допринесе за привличането на местните жители към Европейския съюз?

- България има важна, но недостатъчно оценявана в София роля в икономическия, политическия и социалния живот на българите в Молдова и Украйна. Университетът в Тараклия е голям шанс да стане част от европейската образователна система и да се превърне в авангард и крепост на българската култура и образование за бесарабските българи, подобно на Болградската гимназия в миналото.

Регионът е засегнат от дълбока криза и бедност. Българската общност се използва като пропаганден инструмент от Руската федерация. Необходима е намеса на българската държава в историческата, етническата, културната и икономическата реконструкция. Университетът може да помогне на русифицираните етнически българи да се свържат отново с корените си и да подготвя специалисти както за България, така и за местната икономика.

- Как се отразява сближаването на държавно ниво между Румъния и България в Република Молдова?

- Икономическата и политическата ситуация принуждава политическите елити в Букурещ и София да работят по-добре заедно, въпреки че напредъкът се ръководи повече от гражданското общество. Всяка подкрепа за Молдова в ЕП трябва автоматично да включва България, която разполага с неизползвани административни и дипломатически възможности.

Би било силен сигнал да има съвместни български и румънски инвестиции в Южна Молдова, както и съвместни проекти между Русенския университет (в Тараклия) и румънски университети. Участието на София е необходимо за противодействие на хибридната война на Руската федерация. Тараклия е въвлечена в мрежата на Илан Шор ("Шористан"), а намесата на българската държава е нужна, за да се подобри имиджът на ЕС и да не се допуска използването на българската общност като геополитически таран. България, Румъния и Турция могат да образуват триъгълник за действие за ограничаване на руското влияние в гагаузкия регион.

- Как се отразява в журналистическата Ви дейност и медийното предприемачество постепенното приближаване на Република Молдова към Европейския съюз?

- Сега е много по-лесно да се извършва журналистическа дейност, въпреки че в някои райони (напр. Гагаузия) проевропейските медии са критикувани и тормозени. Очаква се увеличение на инвестициите в медиите от държавите от ЕС. Голяма част от медиите обаче разчитат на международни грантове, което ги прави уязвими при едностранни решения за преустановяване на подкрепата (например от САЩ). Необходима е диверсификация на източниците на приходи.