ЕК прогнозира по-бавен растеж на българската икономика през 2026 г. и 2027 г.

Чуй новината:

Растежът на българската икономика се очаква да се забави от 3,0% през настоящата година до 2,7% през 2026 г. и до 2,1% през 2027 г., се казва в оповестената от Европейската комисия годишна есенна икономическа прогноза. Забавянето се дължи най-вече на по-слаба вътрешна активност, свързана със спад на потреблението и инвестициите.

През 2024 г. икономиката е нараснала с 3,4% под влиянието на публичното и частното потребление, но този темп няма да се запази, отбелязва Комисията.

През първата половина на 2025 г. инвестициите се ускориха благодарение на засилено усвояване на средства по плана за възстановяване и устойчивост, но през втората половина започнаха да намаляват. Причината са по-ниските от планираните бюджетни приходи, които ограничават държавната подкрепа.

През 2026-2027 г. растежът на частното потребление ще се успокои в съответствие със забавянето на ръста на заплатите и социалните трансфери.

Износът се свива в началото на 2025 г. заради ремонти, извършвани от два ключови износителя, но се очаква възстановяване по-късно тази година. Вносът обаче ще продължи да расте, подхранван от вътрешно търсене и засилени покупки на военна техника.

Комисията отбеляза, че заплатите в страната са нараснали осезаемо през 2024 г. и в началото на 2025 г., компенсирайки инфлационния натиск от предходни години и приближавайки реалните доходи до европейските нива. Значителни еднократни увеличения са наблюдавани в сектори като сигурност, отбрана и образование. Въпреки това, темпът на нарастване на заплатите се очаква да се забави.

Безработицата продължава да намалява и се очаква да падне под 4 на сто през 2025 г., подпомогната и от вноса на работна ръка.

Инфлацията през 2025 г. остава на относително високо ниво от 3,5%, стимулирана от увеличенията на ДДС върху хляба и ресторантьорските услуги, както и по-високите акцизи и регулираните цени на енергията. Очаква се тя да спадне до 2,9% през 2026 г., преди да скочи отново до 3,7% през 2027 г. Причина ще бъде поскъпването на енергията в резултат на въвеждането на европейската директива СТЕ-2 за Системата за търговия с емисии, освен ако нейното прилагане не бъде отложено.

Очаква се дефицитът да се увеличи до 4,3% от БВП през 2027 г., обусловен от инвестициите в отбраната. Съотношението дълг към БВП се увеличава поради бюджетните дефицити и корекциите на наличностите и потоците. За настоящата година ЕК прогнозира дефицит от 3%, след което да се свие до 2,7% от БВП през 2026 г., преди да се разшири през 2027 г. до 4,3 на сто.

Комисията прогнозира нарастване на съотношението на държавния дълг към БВП от 23,8% през 2024 г. до 28,5% през 2025 г., до 30,6% през 2026 г. и до 32,6% през 2027 г. Голямото увеличение през 2025 г. идва от операции по рефинансиране на дълга и планирани капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие. Потенциалното статистическо прекласифициране на капиталовите инжекции в мерки за увеличаване на дефицита и постоянното увеличение на заплатите и пенсиите в публичния сектор, които все още не са напълно компенсирани от по-високи държавни приходи, представляват важни рискове за прогнозата за бюджетния баланс.

Есенна макроикономическа прогноза на ЕК за България