Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

2
Надя Попова
Снимка: Станислава Пирчева

Отваряме страница, в която думите са преживени. Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре.

Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет. Един автор, който принадлежи еднакво и на поколението, оформили Голямата линия в българската поезия от края на XX век, и на съвременността, в която думите все по-малко се задържат, но все повече са нужни.

Родена в София, възпитаник на легендарния Литературен институт "Максим Горки" в Москва, Надя Попова носи в себе си онзи дух на свободомислие и взискателност към словото, който се предава като вътрешна дисциплина. Там, сред ярките литературни личности, тя се формира като поет, за който думата е отговорност естетическа и морална.

След това пътят ѝ преминава през Българското национално радио, редакция "Култура" на Програма "Христо Ботев", през "Народна култура", през списание "Панорама" на Леда Милева — среди, в които чрез литературата се живее. От 2004 г. до днес тя е главен редактор на вестник "Словото днес" - седмичното издание на Съюза на българските писатели, където продължава да отстоява онзи литературен тон, който не изневерява нито на корена, нито на времето.

Нейните стихосбирки "Линия на живота", "Новолуние", "Къщи за събаряне", "Безславни празници", "Рисунки по памет", "Мними притежания", "Всичко се сбъдна", 2-томното "Послепис за зрящи", "Азбука за слепи" са едновременно биография и естетика. Лирика, която е изживяна. Поезия, в която личният опит е камертон на сърцето, а всяко стихотворение свидетелство за един живот, преминал през светлината, през мрака, през загубите, през чудото на възторга.

В есетата си, особено в книгата "Дух над водите", тя говори за самотата като мярка, за паметта като своеобразен "виртуален Екерман", за невидимите нишки между преживяното и въображението. Един нежен, но и безпощаден поглед към вътрешния човек, към това как духът се опазва сред хаоса, как словото се превръща в убежище, и как творецът се спасява, като пази равновесие между светлото и тъмното.

В прозата ѝ и в поезията ѝ се усеща любов към детайла, дълбоко разбиране на човешката природа и онази вътрешна честност, която не позволява нито фалшива поза, нито суета. Това е поет, за който поезията е съдба.

Като преводач, Надя Попова е дала на българския читател едни от най-силните гласове на руската поезия и проза от Сребърния век до съвременния ъндърграунд. Тя е носителка на множество национални и международни отличия за поезия, превод, публицистика. Но може би най-голямото ѝ признание е доверието на читателите, които разпознават в гласа ѝ истина, дълбочина и човечност.

Разговор за поетичния път, за вътрешния човек, за онзи крехък мост между биографията и стиха. За паметта, която ни оформя, за самотата, която ни пази, за словото, което ни събира и за съдбата, която превръща твореца в свидетел.


Още в интервюто на Станислава Пирчева с Надя Попова в "Нощен Хоризонт".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Константин Трендафилов или Папи Ханс

Константин Трендафилов - Папи Ханс: Контролът е основното оръжие на насилника

Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари.  "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..

публикувано на 25.11.25 в 13:20
Красимир Аврамов

Красимир Аврамов - разговор за пътя, гласа и спектакъла, който предстои

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие .  Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката.  Красимир Аврамов е изпълнител с..

публикувано на 24.11.25 в 12:36

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00