„Норма” от Винченцо Белини, опера в 2 действия и 4 картини (съдържание)

Музика: Винченцо Белини
Либрето: Феличе Романи по едноименната трагедия на Анри Суме
Първо изпълнение: 26 декември 1831 г., Ла Скала, Милано
Първо изпълнение в България: 23 май 1972 г., Варна

Действащи лица:
Норма - сопран
Адалджиза - мецосопран
Оровезо - бас

Полионе - тенор
Клотилда - сопран
Флавио - тенор

Място на действието: около 100 г. п. Хр. в Галия, провинция на Римската империя

Първо действие
Първа картина
На поляна в свещената гора на друидите върховният жрец Оровезо моли боговете да отмъстят на римляните, които са поробили родината му Галия. Дъщерята на Оровезо, Норма е нарушила свещения си обет на жрица в храма и тайно се е омъжила за римския проконсул Северио Полионе. Те имат две деца, но Полионе се е влюбил в младата жрица Адалджиза. Той признава това пред своя приятел Флавио и споделя предчувствието, че тази любов ще го доведе до гибел. Настава час за молитва и Норма се приближава, обкръжена от друиди. След молитвата пред свещения дъб Норма произнася пророчески думи - Рим ще загине заради собствената си слабост и храбростта на галските воини. Норма отпраща събралия се народ и остава сама, за да помоли боговете за тяхната благословия. Излиза успокоена, след което при дъба пристига Адалджиза. Тя е измъчвана от угризения за своята любов към Полионе и също иска да се помоли. След малко идва и нейният възлюбен, девойката не устоява на чувствата си и се хвърля в обятията му.
Втората картина ни пренася в дома на Норма. Тя е сама и е разбрала, че нейният съпруг Полионе вече не я обича. Досетила се е, че зад това се крие друга жена, но още не подозира коя може да бъде. Идва Адалджиза, която признава пред главната жрица, че се е влюбила в женен мъж и моли да бъде освободена от жреческия й обет. В този момент влиза Полионе и от смущението му, Норма разбира, че Адалджиза е нейната съперница и силно се разгневява. Засрамена и разкаяна Адалжиза дава дума, че ще се откаже от любовта си към Полионе.

Второ действие
Трета картина
Отново сме в жилището на Норма, която в силното си отчаяние решава да убие двете си деца и да сложи край на живота си. Все пак майчината любов надделява над желанието за мъст и тя моли своята приятелка Клотилда да изведе децата навън и през това време извиква Адалджиза. Норма иска тя да се грижи за децата като за свои, след като се омъжи за Полионе. Адалджиза отново заявява, че се отрича от любовта си.

Четвъртата картина ни връща в свещената гора на друидите
Галите се бунтуват и настояват Оровезо да ги поведе срещу римляните, но главният жрец казва, че боговете не искат война. Норма призовава народа да се преструва на покорен, за да се подготви за решителната битка със завоевателите. Освен това така тя ще спечели време, за да разбере дали Адалджиза ще спази обещанието си да се откаже от Полионе. Но двамата влюбени пак са се срещали, девойката отново не е устояла на чувствата си и този път е решила да се откаже от обета си на жрица. Норма е разгневена и удря три пъти със свещения меч на друидите в бронзовия щит. Войната срещу римляните е обявена.
Въоръжените гали и друиди подемат военна песен и в същото време в храма на друидите е намерен чужд човек. Заловеният е Полионе, който е смятал да отвлече жрицата Адалджиза. Осквернителят на храма трябва да умре. Норма нарежда да я оставят насаме с Полионе. Заявява му, че ще изпрати на кладата Адалджиза заради нарушената клетва на жрица. Полионе я моли да я пощади, но Норма решително отказва. Заповядва друидите да подготвят кладата, на която ще бъде изгорен не само осквернителят на храма, но и жрицата, нарушила свещения обет и опетнила честта на Галия. Всички очакват да чуят името на Адалджиза, но Норма изрича своето. Полионе е поразен. Едва сега разбира силата на любовта й. Гордо и величествено Норма се изкачва към кладата. Любовта на римлянина към жрицата на галите пламва отново и той смело застава на кладата до своята вярна съпруга.