Изявява се за първи път пред столичното общество в един концерт на Рисувалното училище, който се състои в „Славянска беседа“. В концерта участват и видните оперни артисти Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Богдана Гюзелева-Вульпе и Катя Стоянова. Талантът на младия Райчев не остава незабелязан за Михайлов-Стоян, който го съветва да започне да взима частни уроци при Иван Вульпе, тъй като тогава в България консерватория няма. През 1908 г. Петър Райчев заминава да учи в Московската консерватория, където печели една от отпуснатите три стипендии за общо приетите за следване 40 студенти. Завършва консерваторията като ученик на знаменития италиански професор Умберто Мазети със златен медал, вместо за осем – за три години. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой Театър, но наместо това Райчев предпочита да усъвършенства още певческите си умения в Италия. Болшой Театър му отпуска стипендия за две години. 1912 г. Райчев заминава за Неапол, където започва да работи със знаменития бивш тенор и тогавашен педагог Фернандо де Лучия.
След няколко месеца работа де Лучия препоръчва Петър Райчев в театъра „Сан Карло“ в Неапол, където той пее с огромен успех в „Бохеми“ и „Риголето“. Също по негова препоръка Райчев замества заболелия, известен тенор Алесандро Бончи при гастрол на една италианска трупа в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Успехът на Петър Райчев е толкова голям, че от „Ковънт Гардън“ му предлагат ангажименти и в други спектакли и, наместо 6 дена Петър Райчев остава в Лондон цели 6 седмици. Триумфът в „Ковънт Гардън“ му отваря широко вратите на много оперни театри в Италия: Неапол, Палермо, Венеция, Генуа, Болоня, пее със знаменити партньори като Тоти Дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи и др.
От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев като в Москва посещава редовно занятията в Оперната студия на К.С. Станиславски и участва в легендарните представления „Капустник“ на Московския Художествен театър.
1920 г. Райчев напуска Русия и се установява трайно в Милано, ставайки един от водещите тенори в Театро „Алла Скала“, рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Той е редовен гост в Парижката „Гранд Опера“, в „Ковънт Гардън“ Лондон, Виенската Щатсопера, в Прага, Берлин, Мюнхен, Дюселдорф, Варшава, Будапеща, Загреб, Букурещ, Малта, Кайро, Рига, Талин, Стокхолм, Хелзинки, Копенхаген, Мадрид, Лисабон, Барселона и много други. Пее под палката на най-изтъкнатите диригенти на онова време: Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Лео Блех, Исай Добровейн, Емил Купер, Ерих Клайбер, Феликс Вайнгартнер, Леополдо Муньоне, а негови партньори са великият Фьодор Шаляпин, с когото го свързва дълбока дружба и звездите на оперния небосклон Тоти Дал Монте, Тита Руфо, Рикардо Страчари, Матиа Батистини, Бианка Скачати, Карло Галефи, Джузепе де Лука, Мария Ивогюн, Лоте Леман, Мария Чеботари, Зелма Курц, Ева Бандровска-Турска, Лили Понс, Мерцедес Капсир, Микеле Флета.
Петър Райчев притежава огромен репертоар от над 80 роли, както и стотици песни. Участва в звуковите филми „Кармен“ (1932), „Евгений Онегин“ (1928) и „Певецът от улицата“. Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни.
От 1919 г. той често се изявява и като оперен режисьор.
Петър Райчев общува с тогавашния европейски интелектуален елит. Бил е близък приятел с Максим Горки, Иля Репин, Владимир Маяковски, Стефан Цвайг, К.С. Станиславски, Сергей Прокофиев, Владимир Немирович-Данченко, Сергей Рахманинов, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Аурелиано Пертиле, Ромен Ролан и много други.
В България Петър Райчев се завръща през 1936 година, на върха на звездната си кариера, като решава да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство – на българска музикална сцена, с български артисти, режисьори и диригенти. Петър Райчев започва активна певческа, режисьорска и педагогическа дейност. Работи и като професор по оперно пеене в Държавната музикална академия в София.
Той е основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947) като е и режисьор на всичките пет постановки от първия творчески сезон на операта. Подпомага също създаването на Русенската опера (1949) и Пловдивската опера (1953).
Петър Райчев умира на 30 август 1960 г. в София.
През 2014 година младия актьор и певец Виктор Ибришимов завършва бакалавър "Класическо пеене" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на доцент Велизара Караянкова. През 2015 е приет магистратура "Музикален театър" в Кралската музикална академия в Лондон. След завършването си през 2016, Виктор работи следващите три години в..
С три концерта именити музиканти почитат годишнината от раждането на Лудвиг ван Бетховен , като откриването е тази вечер в Малката базилика на Филипопол в Пловдив. Поредицата от концерти носи името "БЕТОВЕН ФЕСТ ПЛОВДИВ" и е част от културния календар на Община Пловдив , в партньорство с Академията за музикално и танцово изкуство, Института..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа. Албумът включва 11 авторски композиции, вдъхновени от любовта, природата и българския фолклор. Водещото в албума са неравноделните размери, преплетени в джазови хармонии. започва да свири..
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна Америка, с изключение на Австралия, както самата тя се шегуваше – Стефка Евстатиева. Носителка е на награди от няколко престижни певчески конкурси: от конкурса "Чайковски" в Москва (1974); от..
"Музикални контрасти" за пиано и флейта ще звучат от Мартина Табакова и Гергана Иванова в зала "България" на 25 ноември, вторник, от 19.00 часа. “Неслучайно сме нарекли програмата "Музикални контрасти", тъй като от емблематичното за романтичната музика произведение на Цезар Франк, което е емблематично и за цигулковия репертоар, а сега е направено в..
