Земята може да побере само телата, душите не може, та затуй той тъй хубаво го е измислил и е сторил небето.
Може ли някой по-хубаво да го измисли?
Накъде ли продължава това небе?
Ми след тия звезди, какво ли има нататък? Сигур пак звезди. Ама де им е краят, боже? Имат ли край, както човекът си има?
Че отвъд това небе е другото, и третото, и седмото, ами след него? Там ли седи бог, или има още нещо…
Кажи ми, боже, кажете ми бе, умрели?
Тъй ли ще ме оставите тука да си умра от любопитство?
Нищо по-лошо няма от човешкото любопитство, тъй ме мъчи, тъй, че ми иде да се пукна!
На снимките: Екатерина Томова, Златина Тодева и Юлия Огнянова (отляво надясно).
За прекрасните неща човек импулсивно започва да пише нарочно сухо. Нарочно отстранено. Някак импулсивно му се приисква да не нагази в истинската интелектуална наслада, да не анализира възхищението си, а да остави всичко това да се случи, буквално да се излее върху тези, които ще се срещнат с произведението след това.
Още три факта за историята на този текст. Димитър Гочев го поставя в Дюселдорф през сезона 1994-95 г. с немски актьорски състав. Всъщност Димитър Гочев и Златина Тодева се срещат в друг спектакъл, в спектакъла „Буре с барут“, поставен в Грац, Австрия. По различни поводи и двамата споделят почти едно и също: Провокацията е най-важното. Според Димитър Гочев провокацията е най-силното оръжие. Заради провокацията Златина избира или отказва роли. Успява да ги преброи докато станат 200. След това се отказва от броенето.
Нашата постановка е от 2001 година и е направена от звуковия дизайнер Силвия Гочева и звукорежисьорите Мая Стоянова, Ани Маринова и Никола Великов.
За изпълнението си на „Забравени от небето“, спектакъл на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, Златина Тодева получава „Аскеер“ през 1995 година.
И така, като сух посредник аз просто ще кажа, че благодаря на тези три жени, три авторки, че позволиха този запис да стане факт, че дойдоха във Второ студио, за да ни дадат шанса да регистрираме и леко да адаптираме това, което бяха изработили вече за сцена, което беше видяло бял свят на много сцени из Европа в края на миналия век и изглеждаше, откъдето и да го погледнеш, скъпоценно.
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
