Не плачи за мен, България

„Не плачи за мен, Аржентина”: шлагерът на Мадона от филма за Ева Перон „Евита” с малка перифраза би могъл да се превърне в мото на документалната радиопиеса „А мъртвите не можеш ги извика” с автор Неда Ралчева. Радиопиесата ще се излъчи на 5 март 2017 г. от 0.20 часа, неделя. Разказва за български преселници в Аржентина, за живота им там, за начина, по който са се устроили. Аржентина, между другото, е третата след САЩ и Канада държава отвъд Атлантика, предпочитана от нашенци като дестинация за търсене на щастието. Известна е одисеята в Аржентина на българския публицист, писател, критик и общественик Борис Шивачев, залегнала в сборника му с разкази „Сребърната река” (буквален превод на български на Рио де ла Плата, както се нарича мястото, където реките Парана и Уругуай се вливат в Атлантическия океан), издаден през 1926 г. Към Аржентина се упътва и големият български художник Елиезер Алшех (1951) заедно със съпругата си, също художничка, Бронка Гюрова и дъщеря им Деяна, за да избягат от безумията на комунистическа България и партийната цензура в изкуството. Там намира пристан и прочутият „кървав” професор Александър Цанков, както и още много десетки хиляди българи, оформили след години свои дружества и цели общности. В град Лас Бреняс например училището носи името на проф. Омар Ценов, наследник на преселници от берковското село Голинци. И още, и още, и още... Съдбите на българите в Аржентина са безчет и за някои от тях слушателите на програма „Христо Ботев” ще научат от документалната пиеса „А мъртвите не можеш ги извика”.

На снимката вдясно: Борис Шивачев в Пуерто Мадрин, Патагония, 1924 г.