В сърцевината на среднощните средновековно-цветисти истории стои идеята за една безплатна вечеря, която ще възнагради най-добрия разказвач на истории по време на едно пътуване, което само по себе си определено се нуждае от разказване на истории, за да бъде по-неусетно и приятно. В три последователни нощи от 2.00 часа в Запазена марка Радиотеатър можете да чуете 3-те части на нашата радиотеатрална версия на Кентърбърийски разкази на Джефри Чосър (на снимката вдясно): 
на 1 май е "На път за Кентърбъри",
на 2 май - "Продавачът на индулгенции"
и в сряда, 3 май - "Батската невяста".
Кентърбърийски разкази е колекция от 24 истории, описани в 17 000 стиха на средновековен английски език, ръкопис с огромна популярност в средновековна Англия, създаден в годините между 1387 и 1400 година. Първоначалният замисъл на автора е бил да напише 100 истории. Авторът на този толкова амбициозен проект е Джефри Чосър, оценен като най-великият английски поет на средните векове, а заедно с това писател, дипломат, астролог, дворцов администратор. По-голямата част от живота си Джефри Чосър прекарва по средата на заплетени политически интриги в английския кралски двор и на посланически мисии във Франция и Италия, където се запознава с произведенията на Данте, Бокачо и Петрарка. Чосър е първият английски поет, погребан в Алеята на Поетите в Уестминстърското Абатство. Смятан е за баща на английската литература и заради лингвистичните си постижения, защото с двете си произведения Кентърбърийски разкази и Троил и Кресида фактически утвърждава средновековния литературен английски език, който майсторски и гъвкаво еманципира след един дълъг и богат процес на повлияване от френски, италиански, усвоени и използвани както по време на дипломатическите мисии, така и почерпени от класическите образци.
6 века след написването и преписването на този Пролог Кентърбърийски разкази са едно все още много четено и по много начини интерпретирано произведение, което според изследователите на Чосър е знак за особен феномен. Чувството за хумор на англичаните не се е променило през тези шест века. 6 века по-късно беше направена и аудио постановката на режисьора Маргарита Благиева, която ви предстои да чуете в Запазена марка Радиотеатър.
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
