Силно експресивен и комедийно натоварен актьорски състав стои зад гласовете в тази аудиодраматизация на едно от най-знаменитите произведения на Просвещението – романът, който показа и доказа, че героите на един роман хем могат да участват в стремително развиващо се повествование, хем могат да умуват над сложни етични проблеми и философски обобщения, и това не само че не проваля романа, но го прави съзвучен на съвременния човек, свободен и модерен. Дебатите са на различни теми: свободата, любовните афери, материализмът, положението на човек в света, фатализмът и независимата човешка воля. Георги Новаков, Любомир Младенов, Веселин Цанев, Иво Огнянов, Емил Манасиев, Таня Шахова и Наталия Бардская в режисьорската интерпретация на Милена Кубарелова пресъздават колоритните фигури на типичните характери от просветителска Франция, за които пътешествието е едновременно опознаване на света и на самия себе си.
Авторът е енциклопедист, известен със своята ерудиция, критичен дух и гений, оставил своя отпечатък в историята на всички литературни жанрове, в които е опитал силите си. Жак Фаталиста е създаден по времето, когато Дени Дидро сам пътешества из Европа. Най-напред отива в Русия, по покана на Екатерина II, след това в Холандия. Романът разказва за едно пътуване, странно пътуване без начало и без край, изпъстрено с много малки истории. Смесицата от приключения и разкази сглобява образа на света, такъв какъвто Дидро е смятал, че е, а именно – материален свят без бог и без център, в който единственият смисъл е този, създаден от труда на човека. Първоначалната идея за романа е от 1765, но редактирането продължава от 1771 до 1783. Това е дълго писан роман. Текстът е публикуван от ноември 1778 до юни 1780 в Correspondance litеraire, разделен на 15 части, към които по-късно са добавени и две продължения през юли 1780 и април 1786. Като цялостна книга романът се появява едва през 1796, но още първата версия като четиво с продължение впечатлила Шилер и той превежда един епизод от нея, който предизвиква бурен интерес към романа и автора.
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
