„Гара Виктория“ като едно от Другите Места / Other Places на Харолд Пинтър

Когато един автор назовава произведението си на името на едно реално съществуващо и добре познато в продължение на дълги епохи място, интригата струи още от заглавието, защото е ясно, че този автор има да каже нещо нечуто дотогава за това добре познато място и в същото време е твърде вероятно, ако не и съвсем сигурно, че огромна част от тежестта на неговия замисъл лежи върху раменете на твърдото предположение, че името ще призове в главите на читателите едни и същи образи, един и същи контекст, едно и също подгряване.
Когато обаче текстът е експортнат в чужда езикова среда, в която няма железопътна гара на име Виктория, застанала непокътнато в централната част на централния град вече 178 години, разчитаме на любознателността и асоциативното мислене за присъединяване към онова универсално подгряване. Режисьорът Асен Гаджалов и актьорите Николай Антонов и Малин Кръстев в постановката на Радиотеатъра, която ще чуете далеч след полунощ, в 2.30 работят за това.
И така, „Гара Виктория“ е скеч, 10 минутна пиеса за двама актьори. Публикувана е през 1982 заедно с „Нещо като Аляска“ и „Семейни гласове“ в една обща книга с пиеси, чието заглавие е „Други Места“ / Other Places. Тотално отклонение от замисъла на туристически справочник, репортажен разказ или дори другата крайност – мистификация. „Другите места“ на Харолд Пинтър са въображаеми и в тях неконтролираната и неконтролируемата игра на паметта, непредсказуемите обрати, комичните съвпадения и случайности са тези, които определят физиономията на мястото.
Детайл от архитектурната скица на Уилям Блок даде храна за визуализацията на тази нереалистична, субективна, игрива и впечатляваща гара Виктория.