Алжир и България през годините – Н.Пр. посланика на Алжир в София г-жа Латифа Беназза

В Античността Алжир или още Нумидия е бил управляван от племето Гетул, пряк наследник на Капсийската династия, емигрирала в Северна Африка, създавайки прочутия град Икосиум. Земя на Сифакс, Масиниса, на Югурта, на Такфаринас, на Кахина, окупирана от финикийци, маври, вандали, византийци, араби и османци, оставили отпечатък в нейната богата история, представляваща сливането на всички тези цивилизации. От Римската епоха, създала градове като Тимгад, Тебесса и Цирта, до ислямизирането й от Укба Ибн Нафи. В последствие управлявана от Омеядите (Дамаск) и Абасидите (Багдад), както и от някои арабо-мюсюлмански династии като Фатимидите, Ростомидите, Зиридите, Алморавидите, Алмохадите и Хилалите. За тази епоха са характерни постоянни вътрешни битки за достигане на трона, както и външен натиск от страна на бързоразвиващите се Испания и Португалия. Това довежда до отслабването на властта на династиите и разпадането на империята на множество области, федерации или автономни пристанища, между които и Алжир – обсаден от Испания през 1516 г. и освободен от братята Барбароса - турски корсари, през 1518 година. С това, турският султан Сюлейман Велики поставя Алжир под Османски протекторат, установявайки го като регентство на Османската империя до 1830 г. – началото на френската колонизация.

Завлядяването на Алжир от Франция води началото си от разпадането на приятелските отношения между двете държави през 1800 г. с отказа на Франция да изплати дълговете си към Алжир. През 1827 г., Деят на град Алжир открива, че Франция е засилила без разрешение дейността си в склада на регентството Ел Кала, който е получила на концесия с цел търговия. Той се обръща към френския консул, който игнорира неговото питане. Деят губи търпение и удря консула с ветрилото си. Френското правителство възприема това като акт на обида и решава да нападне Алжир.

Френската войска влиза в Сиди Фредж на 14 юни 1830, превзема крепостта на град Алжир на 5 юли, с което обявява началото на превземането на Алжир.

Въпреки ожесточената съпротива, водена от мъже и жени като Емир Алделкадер, лала Фатима Нсумер или Ел Мокрани, това завладяване продължава до окончателния си успех през 1871 г. Причинява смъртта на повече от 1 милион алжирци, повечето от които цивилни граждани. Алжирците са насилствено откъснати от своите земи, от своите богатства, от своята идентичност. Тяхното съществуване е подчинено в полза на колониалистите, техните права са постоянно и грубо нарушавани, докато на манифестациите на 8 май 1945 г., които отнемат живота на 45 хиляди души, се слага началото на националистическото движение. Борбата за освобождение започва през 1954 г. под ръководството на Национално-освободителния фронт. Милион и половина алжирци загиват в тази война. Алжир извоюва своята независимост с подписването на Евианското споразумение, след 130 години на окупация, 50 години на съпротива и 7 години война.

Г-жа Латифа Беназза е дипломат от кариерата, работила е в посолствата във Франция, Тунис и Мароко. Предишният й мандат е като посланик на Алжир в Дания, а от три години е посланик на Алжир в България.