Антонино Сирагуза блести в Кралската опера на Валония като Граф Ори

Заглавието, представено в Лиеж бе „Граф Ори“ на Росини. В центъра на действието е авантюристичен, похотлив млад благородник, който използвайки отсъствието на мъжете в замъка на Формутие, сражаващи се в кръстоносен поход срещу сарацините, се опитва да плени сърцето на красивата графиня Аделе - първо преоблечен като отшелник, а малко по-късно дегизиран в одеждите на монахиня.
„Граф Ори“ е изящна, фина опера, напоена с френски аромат. Творбата е изпълнена с най-невероятни дегизирания, фалшиви идентичности, измами и неприкрити еротични желания. Особено специален е терцетът в края на операта, когато в огромно легло и под прикритието на нощта тенор, преоблечен като монахиня си мисли, че докосва тялото на желаната графиня - сопрано. Всъщност в мрака той милва своя собствен паж Изолие - млад мъж, изпълняван от мецосопран.
Постановката в Лиеж, копродукция с парижката Опера Комик, е на французина Денис Подалидес. Режисьорът пренася действието от средновековието в епохата на създаването на операта - началото на XIX век. Кръстоносният поход е заменен с военната кампания на Франция за колонизирането на Алжир. Това е загатнато по време на увертюрата чрез прожекции на емблематични картини от събитието.
Граф Ори е представен като свещеник (според първоначалния замисъл на авторите), а не като отшелник - образ, наложен от цензурата. В първо действие интригата протича в църква. Декорът на Ерик Руф включва изповедалня, дървен кръст, издигнат амвон, от който с фалшиво шкембе и залепен нос Ори произнася обещания за изцеляване на всякакви болежки и дори решаване на любовни проблеми. За режисьора в католическите религиозни символи рефлектира строгият пуританизъм, който задушава всяка форма на желание. Във второто действие вътрешността на замъка на Формутие напомня по-скоро на строг манастир с голи, сиви стени. Разразилата се буря довежда бедстващите „монахини“, които внасят оживление в монотонния дневен ред. Издигната бяла каменна надгробна плоча служи за легло, в което протича игривият финален терцет. Елегантната, рафинирана режисура на Денис Подалидес е подкрепена от великолепните костюми на Кристиан Лакроа и красиво осветената сцена - дело на Стефани Даниел.
Посетих спектакъла на 27 декември. В него многообещаващото белгийско колоратурно спорано Жоди Девос се изяви като богатата, очарователна, млада и все още необвързана графиня Аделе. Преди началото интендантът Мадзонис съобщи,че певицата е болна, но въпреки това ще пее. Неразположението на Девос не се почувства осезателно - може би емисията й бе малко по-тънка и изпълнението по-предпазливо. Все пак певицата показа много чиста, ефирна линия с лекотата на флейта. Сопраното притежава и отлична колоратурна техника. Стабилен, но не и изключителен бе Енрико Мирабели като Рембо, близък другар на графа. Във второ действие героят открива богатата винарска изба на замъка и разпалено описва премеждията си, сякаш става дума за военен поход. Мнозина ще познаят в този номер неговия оригинал - арията на Дон Профондо от „Пътуване до Реймс“. Ролята на пажа Изолие е една от така наречените женски партии в панталони. В нея се представи италианското мецосопрано Жозе Мария Ло Монако - млад, подвижен глас със много свободен висок регистър.
Невероятен в богатата централна партия на Ори бе бележитият белкантов тенор Антонино Сирагуза. При все, че по природа тембърът на певеца не е особено красив, италианецът демонстрира чудесен Росиниев стил, чиста френска дикция, пробивна емисия. Гласът се разтваряше с голяма лекота във височините и тенорът включи смели интерполации, достигащи трета октава. Изпълнението му се запомни с изключително динамично разнообразие. Сирагуза е редовен участник на фестивала в Пезаро, където вече е пял в девет Росиниеви опери.
Повече можеше да се желае от оркестъра на Операта в Лиеж, който под палката на Жорди Бернасер се ограничи до чисто акомпанираща роля.