„Еврианта“ – голяма романтична опера в три действия от Карл Мария фон Вебер (съдържание)

Либрето – Хелмина фон Шези

Премиера: на 25 октомври 1823 година в Кертнертор Театър във Виена

Действащи лица:
Крал Луи Шести (бас)
Адолар – граф на Невер (тенор)
Лизиарт – граф на областта Божоле в Бургундия (баритон)
Еврианта Савойска – годеница на Адолар (сопрано)
Еглантина – дъщеря на благородници, лишени от своите права (мецосопрано)

Действието се развива във Франция през 1110 година

Първо действие:
Първа картина
Дворецът на крал Луи Шести. Благородниците и рицарите празнуват, само Адолар – граф на Невер, е тъжен. Той мисли за Еврианта – неговата годеница, която е далеч. Кралят му предлага да пее в нейна чест, а после да замине при нея. Адолар запява и всички споделят неговата радост. Ревнивият Лизиарт обаче се съмнява във верността на Еврианта.
Двамата мъже са готови да се дуелират. Лизиарт има и друго предложение – ако докаже, че Еврианта е невярна, ще изгуби цялото си имение. Въпреки несъгласието на краля, Адолар приема предизвикателството, убеден във верността на своята годеница.

Втора картина
Градина в графство Невер. Еврианта непрестанно мисли за своя годеник.
Идва Еглантина фон Пюизе – дъщеря на лишени от права благородници, които са в затвора. Тя самата дължи свободата си на Еврианта, но вместо благодарност ненавистта ѝ се засилва, щом научава, че Адолар предпочита Еврианта пред нея. Еглантина научава, че преди време Адолар е отвлякъл Еврианта от манастир и я довел в Невер. Забелязва също, че всяка нощ Еврианта се моли на гроба на Ема – сестрата на Адолар. Това  е семейна тайна, но с молби и увещания Еглантина научава истината от Еврианта.
Ема е била отровена, след като в битка загинал нейният годеник. Душата на Ема не може да намери покой, докато пръстенът с отровата не бъде измит от сълзите на невинно обвинена жена. Еврианта отново отива да се моли, а съперницата ѝ ликува – щом намери пръстена на Ема, ще обвини Еврианта в измяна пред годеника ѝ Адолар. Идва Лизиарт. Рицарите възхваляват  добродетелите на Еврианта, а тя им предлага да пренощуват във замъка. Еглантина се надява Лизиарт да стане съучастник в коварния план.

Второ действие:
Първа картина
Градина в замъка Невер. Лизиарт е отчаян, че ще загуби облога. Не знае как да обвини Еврианта в измяна. Съдбата обаче неочаквано му предоставя шанс. От гробницата на Ема излиза Еглантина, която е успяла да открадне пръстена. Двамата с Лизиарт бързо се съюзяват: щом обвинят Еврианта, нейната съперница ще получи свобода, ръката и земите на Адолар.

Втора картина
Кралският замък. В осветената зала Адолар очаква годеницата си. Щом го вижда, тя се хвърля в обятията му. Двамата се радват на чистата си, искрена любов. Кралят и благородниците от свитата му поздравяват Еврианта, а Лизиарт това и чака: показва пръстена на Ема, като доказателство за изневярата на Еврианта. Разказва подробно трагичната семейна история. Адолар не вярва на ушите си и смаяно поглежда към своята годеница. Еврианта признава със сълзи на очи, че неволно е издала тайната, въпреки клетвата. Всички са потресени, а богатствата на Адолар вече са собственост на Лизиарт. Адолар няма избор – оттегля се в изгнание, а Еврианта дори не се опитва да се защити…

Трето действие:
Първа картина
Скалист планински проход. Появява се Адолар облечен в черни доспехи.
Бавно и тъжно се спуска по склона, последван от изтощената Еврианта.
Тя го моли да ѝ даде възможност да се защити преди да умре. В този миг се появява огромна змия, а младата жена се хвърля към нея, за да предпази своя любим. Адолар успява да убие змията. Въпреки саможертвата на Еврианта, Адолар не маже да прости и я оставя сама в горската пустош.
Чува се ловджийски рог – това е кралската свита тръгнала на лов. Кралят се вглежда в непознатата жена и разпознава Еврианта. Разбира, че е станала жертва на заговор между Еглантина и Лизиарт и обещава да ѝ помогне.

Втора картина
Пред замъка Невер. Селяните празнуват сватбата на Еглантина и Лизиарт. Появява се Адолар, а сетне и сватбеното шествие. Еглантина не може да намери покой – непрекъснато е преследвана от призрака на Ема.
Адолар разбира за коварния заговор. Обвинява Лизиарт в лъжа, а всички негови бивши подчинени са готови да го подкрепят.
Идва кралят и обявява, че Еврианта е мъртва. Еглантина ликува. Дори не поглежда Лизиарт, който в пристъп на ярост я пробожда с кинжал. В този миг се появява Еврианта и двамата с Адолар не крият пламналите с нова сила чувства. Сълзите на невинно обвинената жена са освободили от магията призрака на Ема и духът ѝ е намерил покой. Всички възхваляват Еврианта и Адолар.