1
Борбата за сградата на Софийската минерална баня продължава с пълна сила и в утрото на 13 май 2019 г., когато знаковият паметник на архитектурата навършва 106 години. Столичани и гости на столицата осъмват и в този ден с факта, че банята не е баня и е на път никога да не се завърне към първоначалното си предназначение. Успоредно с това се разкриват особените измерения на т.нар. мъртви точки и/или пространства в съвременния столичен град, в които предназначението на сградите и хората е напълно подменено.
Разговорът в студиото на „Нашият ден“ започва с виртуална разходка от студиото в БНР по улица „Граф Игнатиев“ и през останалите по-сигурни пресечки до сградата на Централната минерална баня в София. Гид в преминаването по „Графа“ е Богдан Милчев от Института по пътна безопасност, който анализира концепцията на т.нар. споделена улица. Следват коментарите на гостите в студиото – журналистът Антоанета Салфидж и арх. Ивайло Захариев, които дават не просто историческата, философска и етична картина на казуса със сградата на Централната минерална баня в София, но и задават въпроси за една странна подмяна на градски и човешки територии, която продължава цели 30 години. Става ясно, че и в социалните мрежи #ДА БЪДЕ БАНЯ продължава да бъде гореща територия в търсене на предназначението.
Социологът Антоний Гълъбов поглежда към София като междинно пространство за миграция и част от древния път Via Diagonalis, с което отчасти обяснява хаоса в градоустройствената философия на древната българска столица днес.
Защо концепциите и действията на съвременните властимащи, професионални гилдии и хора, циркулиращи в процеса, не включват създаването на нови и съвременни символи на града, като в същото време допускат да се рушат древните символи, свързани с душата и историята на София? Защо ценностите от царския дворец са в банята, а банята не е в нея? Знаем ли името на столичния кмет, който прави първата стъпка към съвременния казус със сградата на Централната минерална баня – съзнателно или не – отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
