Легендарният Никола Николов

„Андре Шение“, „Риголето“, „Трубадур“, „Аида“, „Отело“, „Джоконда“, „Бохеми“, „Тоска“, „Турандот“ – само малка част от оперите, в които Никола Николов триумфира по целия свят. В предаването „Mузикални легенди“ на 19 декември от 14.30 часа, ви предлагаме фрагменти от тези незабравими изпълнения на един от най-големите български оперни певци.

Кариерата на Николов започва по време на военната му служба, когато става солист на Ансамбъла на Българската армия. Там се среща с учителя, на когото е благодарен до края на живота си – Събчо Събев. Талантът на младия тенор и красотата на тембъра му отварят вратите на Софийската опера, когато е само на 20 години. Прослушва го Любомир Пипков и го назначава веднага.

Николов минава през прага на Софийската опера когато на сцената ѝ се изявяват Георги Хинчев, Любен Минчев, Георги Белев, Трайчо Ваташки. Артисти в изключителна форма и ярко присъствие в трупата на театъра. Така в самото начало за младия певец остават по-малките роли, което го кара да се чувства ограничен. 

Много скоро Петър Райчев го убеждава да замине с него за Варна, където се създава нов оперен театър. Така за един сезон Никола Николов прави три големи роли – в „Мадам Бътерфлай“, „Кавалери“ и „Травиата“. На тази сцена се запознава със съпругата си Лиляна Василева: 

„Много често моя партньорка е била съпругата ми Лиляна Василева. Никога няма да забравя „Бохеми“ с нея в Будапеща“ когато при смъртта на Мими аз се разплаках на сцената. Мисля, че при тази драматична музика чувствителен човек не може да не се разплаче.“ Николов си спомня много ярко този спектакъл, след който публиката ги аплодира на крака цели 20 минути. Двамата с Лиляна Василева се покланят 27 пъти пред завесата! Истински триумф на театъра, на музиката!

Николов живее живота на героя си с абсолютна отдаденост, докато е на сцената: „Има роли, за които се казва, че един живот не стига, за да ги обхванеш добре. За мен това са Рудолфо от „Бохеми“ на Пучини и Отело от едноименната опера на Верди. Пея ги с години, а винаги намирам нещо в тях. Обратното би било просто занаятчийство... Не обичам занаятчиите в нашата професия.“ 

Много пъти в интервюта е споделял, че най-важното за него е усетът към психологията на героя. Под белканто той разбира не просто красиво пеене, а начин да одухотвориш текста.

Стремглаво се развива творческият път на тенора извън пределите на България. Той е канен в Австрия, Англия, Белгия, Италия, Мексико, Полша, Чехия, САЩ, Русия, Унгария, Германия, Швейцария.

В Италия дебютът му е на сцената на Миланската скала. Години по-късно той си спомня за силните емоции, които е изпитал, и сълзите от щастие, докато се е приготвял в гримьорната, в която преди него са били Бениамино Джили, Джузепе Ди Стефано и Марио Дел Монако.

Една от коронните му роли е в „Трубадур“. Почти няма негови изпълнения на Манрико, след които да не е викан на бис. Не само това! В средата на 60-те години операта в Палермо нарушава традицията си да не се изпълняват бисове именно заради българския тенор.

След като се изиграват три спектакъла, на които диригентът не изпълнява желанието на публиката да се повтори стретата, той е освиркан и четвъртото представление се дирижира от друг диригент – вече с бис! Легендарен е случаят, в който след спектакъл публиката го носи на ръце до дома му: „Беше след „Трубадур“, в която винаги са ме викали на бис. Не знам как се случи, атмосферата беше такава. След като слязох от сцената, пляскаха, искаха автографи и група младежи от консерваторията ме вдигнаха и изведнъж ме понесоха... Това е традиция от Италия. След представление почитатели развързвали конете и сами дърпали и бутали каляската, с която се возела примадоната.“

Никола Николов има предложения за дългосрочни договори от Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Виенската и Мюнхенската държавна опера, но той отказва. Любима му остава българската сцена, макар и по света да чува едни от най-сладките думи: „Как да не си горд, когато залата кънти: Браво, България!“

Слушайте „Музикални легенди“ в четвъртък, 19 декември от 14,30 ч. по програма „Христо Ботев“.