За творчеството на Светослав Рьорих

Да намерим хармония в живота, длъжни сме да искаме и да я приложим, но най-доброто, което можем да направим, е да станем по-добри хора. Мен често ме питат, как се прави това, по какъв начин, по какъв път да се тръгне, за да се работи за това. Аз мисля, че има един лесен начин. Първо, да определим нашите цели, към които сме длъжни да се стремим, какви искаме да бъдем. Затова всеки ден ние получаваме това, което правим. Нашият живот е едно малко дело, в което се стремим да бъдем по-добри, стремеж всеки ден да надскачаме предходния. Ако е така, много скоро ще натрупаме драгоценен багаж и бързо ще се променим” – такава е житейската философия на Рьорих, споделена в интервю с Юлия Петрова през 1978 г.

Светослав Николаевич Рьорих е руски художник, философ, учен и общественик, най-малкият син на Елена и Николай Рьорих. От 1916-а  до 1918 година заедно със семейството си живее във Финландия. 

От 1919 година учи архитектура в Лондон в Кралската академия за изкуства. Продължава работата си като художник, участва заедно с баща си в създаването на декори към редица опери. Продължава образованието си в САЩ, първоначално в училището на Колумбийския университет в архитектурния отделение, след това в Харвард. 

Паралелно с живописта се занимава с илюстрация и графика. През 1923 г. оглавява Международния артцентър "Corona Mundi", а по-късно става заместник-председател на Музея на Николай Рьорих в Ню Йорк.