Явлението Елена Николай

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ представяме акценти от творческия път на една от най-великите оперни певици на XX век – Елена Николай. 

Стоянка Савова Николова е родена на 24 януари 1905 г. в село Церово, Панагюрско. За първите ѝ стъпки в музиката разказва майка ѝ: „Идването на този свят на моята дъщеря беше не много обикновено. Тя се роди в един коридор поради липса на жилище. На две и половина годишна възраст Стоянка остана без баща. Баба ѝ – моята майка, която се наричаше също Стоянка, дошла за погребението на мъжа ми, виждайки тежкото ни положение, отведе малката Стоянка в Панагюрище, където с голяма грижа и любов я възпита. Дядо ѝ, който пееше много хубаво и знаеше много народни песни, всяка вечер взимаше малката на коленете си и дълго ѝ пееше детски и народни песни. Много от тях се запаметиха във впечатлителната душа на детето и то още от малко пееше с голям жар и умение. При едно въздържателно събрание – тогава имаше такова движение – малката Стоянка пя песента „Мили татко, ела у дома“, при което сладкият и мелодичен детски глас затрогна цялата публика. Още от първите ученически години тя се проявяваше със своя сигурен и мелодичен глас. В Самоковската гимназия, където работех като прислужница, Стоянка пееше в два хора. Диригентът на един от хоровете, който беше руски човек и притежаваше голяма музикална култура, при всяка среща ми казваше: „Ще оставиш Стоянка да учи само пеене…“.

Майката на Елена Николай си спомня още как на всички музикални срещи и вечеринки малкото момиче винаги е било сред най-добрите артистки.
Тя завършва с отличен успех гимназията и най-голямото ѝ желание е да усъвършенства вокалните си умения, като се запише в Музикалната академия. На изпита получава шестица по пеене, а по пиано, каквото липсва в скромното семейно жилище – двойка. Не е приета в Академията и това ѝ носи първите разочарования. Брат ѝ, отишъл две години по-рано в Америка, за да издържа семейството, я кани там. Той дели залъка си с нея и я записва във философски факултет, но тя остава дълбоко неудовлетворена. По-късно майка ѝ успява да ѝ осигури скромна издръжка в Италия. Стоянка е приета с конкурс в консерваторията в Милано, където нейният професор ѝ дава името Елена Николай. Завършва с голям успех и след двегодишна специализация постъпва на работа в малкото градче Кремона. Много бързо името ѝ стига до Миланската скала, която незабавно я привлича в своя състав. Оттук започва нейната славна кариера – тя гастролира на всички големи световни сцени с грандиозен успех.

Елена Николай си отива от този свят на 23 октомври 1993 г. в Милано, оставила незаличим отпечатък в историята на оперното изкуство.

През 1985 г. в списанието „Музикални хоризонти“ излиза публикация на Асен Найденов по случай 80-годишнината на мецосопраното. Именитият ни музикант пише: „Аз работя вече много години у нас като диригент, много певци съм чул и опознал – наши и чуждестранни, но за мен Елена Николай си остава и в живота, и на сцената по-особено и самобитно явление. Едно от нейните най-ценни качества, което я характеризира като художествено и артистично присъствие на сцената, е впечатляващото и неповторимо лично излъчване, въздействащо върху зрителя и слушателя силно и покоряващо, с трайни и незабравими впечатления. Никога няма да забравя какво представляваше тя на сцената, как още с първата си поява въздействаше с внушителната си, излъчваща някаква магическа сила фигура, с изразителното си лице, с непринудените си жестове и с искрената си естествена поза. 

Самата ѝ поява действаше върху зрителя и слушателя с покоряваща сила и това въздействие беше толкова по-силно, защото се излъчваше от нея с някакво олимпийско спокойствие и самообладание, без усилия, без сянка от желание и стремеж за външна показност. Сценичните образи, творчески пресъздавани от нея, бяха пълноценни и правдиво осъществявани, смислени и вярно почувствани и изваяни, художествено винаги и напълно в рамките на драматургичните изисквания. Всичко това се допълваше и оформяше от красив по тембър, силен и звучен глас, превъзходно овладян, с който тя умееше да си служи образцово. И, което е може би най-същественото, именно умението ѝ да си служи темброво и динамически с гласа си, у нея не беше самоцел. Но то съвсем не бе и техника на гласа, смисълът и целта на която е само да възпроизвежда безсмислени, безсъдържателни и празни звукови ефекти и каденци. Винаги и при всички случаи то бе само високохудожествено изразно средство. Чрез богатите отсенки на гласа си тя съумяваше във всеки момент да изрази на сцената онова чувство и преживяване, което правеше образа винаги правдив и реален...“.

В предаването ще прозвучат редки архивни записи от Златния фонд на БНР, сред които фрагменти от опери на Глук, Белини, Джордано, Верди, Вагнер, Бизе, Масне, Маскани и интервюта с Елена Николай.