Народопсихология по време на криза

Търпението, мълчанието и протестите на българина или още нещо за народопсихологията във времена на криза. 

Доц. д-р Христо Хинков, психиатър и директор на Националния център по обществено здраве и анализи, гостува в студиото на "Нашият ден" и коментира мълчанието и търпението на българина така:

"Българите са уморени. Народът е уморен от публична активност и протести с масов характер, защото още от 90-те години на миналия век имаше почти непрекъснато масови изяви и настроения, които доведоха до нещо изключително важно." 

Геополитическата ориентация на България е водеща в анализа на това, което се случва у нас. 

"В крайна сметка ние сме в един друг клуб – Европейският съюз, Северноатлантическият пакт – това са изключително важни неща, които някак си се забравят, защото вече са даденост. Това, че българите не могат да реагират своевременно и адекватно на безобразия, които се извършват от страна на управляващи е проблем, който има две страни – от едра страна – умора, от друга страна – се проявява този типичен български характер, че всеки се оправя сам. Ние сме големи индивидуалисти и в този смисъл сме консервативен народ. 

Модерността идва с масовите протести. Българите са преминали през едно забързано историческо развитие, в което са опитали от всичко. 90-те години отключиха един много сериозен взрив на надежда, изразен чрез тълпи по площадите – обнадеждени, плачещи от радост... В крайна сметка българите се изтощиха, защото не протестите решават нещата, а някакви други процеси, които текат успоредно с протестите на площада. Протестът на площада само създава енергията, за да може тези, които решават зад прозорците в големите кабинети да се съобразяват с това. Няма протест срещу олигархията като цяло, има протест срещу конкретни безобразия" – категоричен е доц. д-р Христо Хинков.

Социалният антрополог Харалан Александров дава още един поглед към темата:

"Аз обаче смятам, че никога българската общност не е била по-активна, особено през последните 10 години. Нещо повече – протестът се утвърди като една от основните форми на комуникация между различни групи от обществото и управлението. Най-сигурният начин да получиш нещо, е да протестираш, достатъчно е дори и да заплашиш, че ще протестираш... Мисля, че това е ситуация на високодиференцирана общност, която идва с късната модерност и със сложните геополитически развития. Обществото вече не е хомогенно. Утвърдените модели на представителство не работят. Ние вече не сме в добрия стар свят, в който имаш представителство на капитала, представителство на труда – могъщи профсъюзи, и правителство, което посредничи в спора. Интересите са различни, исканията – диференцирани. Това е объркващо и затрудняващо от гледна точка на управлението. Българската политическа класа е много чувствителна напоследък към протести."

Политическият психолог проф. Антоанета Христова смята, че българинът трудно излиза за абстрактни цели на улицата. Целите, ценностите имат йерархия. 

"Съвсем нормално е българинът да достигне до това, че демокрацията е голямо и абстрактно понятие, че демокрацията у нас страда от много грешки на растежа. Обществото ни вече започва да разбира, че грешките на растежа понякога са неминуеми. Конкретните искания на много големи групи от обществото са постигани от улицата. Къде благодарение на това, че премиерът ни отговаря и не харесва да има хора на улицата, къде и поради определена култура на нашия преход до този момент. Тази култура е култура на липсата на тежки сблъсъци. Ние направихме преход, който продължава толкова дълго именно защото не сме готови на тежки реформи, на крайна промяна, от която имаме нужда. Защото страхът на политиците е да не вкарват обществото в турбуленция и да рискуват мандатите си. Това е проблем на всички управлявали до днес политици." Проф. Христова обобщи оптимистично, че все повече българинът добива демократична култура.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.