"Поемаме на задочна разходна из софийските улици, за да обърнем поглед към сгради, на които е възможно до този момент да не сме обръщали особено внимание. Може би защото са издържани с преимуществено прави линии и без много орнаменти. Това обаче са сгради, които свързваме с модернизма в архитектурата. За да се научим да ги разпознаваме по-добре, а и за да разберем повече за тях", на помощ идва гостът на предаването "Семейно радио" - изкуствоведът Васил Макаринов от фондация "Българския архитектурен модернизъм".
Васил Макаринов започва с това, че за сметка на липсата на орнаментика, архитектурният модернизъм работи с други категории като съотношение, обемно-пространствена композиция, излъчване на материалите и т.н.
Това е архитектурата, припомня нашият гост, която възниква в Европа в края на двайсетте и началото на трийсетте години на ХХ в. и навлиза бързо и у нас. Въпреки това, по-никакъв начин не може да става дума за директно привнасяне. Подобно на движението "Родно изкуство", зародило се в самото начало на 20-те години у нас, което успешно съчетава европейските художествени тенденции с българските традиции в живописта, така и модернистичната архитектура търси и намира своя български облик.
Сред емблематичните сгради на модернизма у нас са "Зала България", част от комплекс, построен от "Чиновническото кооперативно застрахователно дружество", апартаментните сгради "Недков" и "Урумов", намиращи се на пресечката между бул. "Витоша" и ул. "Неофит Рилски", Народната банка и сградата на Българското национално радио. Повече за тях, както и за централното място на Елена Варакаджиева, Виктория Ангелова и изобщо за жените архитекти в това естетическо движение, чуйте в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
