Трудно е да се опише тази история, не е лесно и да бъде разказана, защото човекът, който върви по нейната пътека, реално съществува, но документално – не. Казус, от който са се отказали много адвокати и институции.
През деветдесетте години се ражда Лито Казанцев. Майка му е украинка, а биологичният баща българин. Лито се ражда в Щутгард, Германия и тъй като е дете на хора без немско гражданство, получава гражданството на родителите си, този факт обаче не е най-обезпокоителният. Преди майка му да срещне баща му, тя е имала фиктивен брак с украинец и биологичният баща реално се оказва в ролята на човек, който документално не му е никакъв.
Лито изминава дълъг път в търсене на варианти и поставяне на ново начало. Едва преди две години той се сдобива с украинско гражданство, но отново не може да напусне пределите на България, защото от малък пребивава незаконно в страната. Има късмет, че е отраснал в малко населено място, където всички се познават и благодарение на това, той завършва училище. Срещите му с институциите са многобройни, а отказите безкрайни, заплахи също не липсват.
Cамо в България хората се номерират с ЕГН. Подобни идентификационни системи има в няколко държави, но точно този начин за отличаване съществува само по родните земи. Единен граждански номер става част от живота ни с постановление на Министерския съвет по времето на социализма. В други държави най-често кодовете представляват номера на документи като данъчна регистрация, социални осигуровки, шофьорски книжки или паспорти. Така жителите и временно пребиваващите в страната отново са маркирани, но не чрез директно номериране на човека. Идентификационните цифри се използват единствено за потвърждаване на самоличността.
Как законовите неуредици, могат да съсипят един живот, животът на Лито Казанцев, момчето без ЕГН? Какво следва по-натам и как се живее анонимно вече 24 години?
Как се чувства Лито Казанцев, разказва самият той в "Нашият ден".
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
