„Условното наклонение изразява един евентуален или иреален факт, чиято реализация се разглежда като следствие от един предположен факт, от едно условие. Употребява се и за да се обозначи просто някаква фантазия, като случките се пренасят в полето на въображаемото. Например изначалната условност, използвана от децата, когато измислят нова игра.“
„Камионът“ – странна и ефирна история, съставена от условни наклонения. Авторката Маргьорит Дюрас принадлежи към най-големите майстори на перото на ХХ век. Още при появата на първия ѝ роман – „Безсрамните“, който излиза през 1943 г., критиците определят писането ѝ като „музикално слово“. Едно от най-силните ѝ произведения е „Любовникът“ – малка книжка, продадена в три милиона екземпляра веднага след излизането си и преведена на 25 езика. Дюрас написва „Любовникът“ на 70 години и печели наградата „Гонкур“. Както и да я определят литературните критици, Маргьорит Дюрас има свой изумителен стил, който наистина звучи като музика.
„От писането се подивява – казва Маргьорит Дюрас. - Човек се връща към едно дивачество отпреди живота. И го разпознава неизменно, то е онова от горите, онова отдавнашно като времето. Онова на страха от всичко, отчетлив и неотделим от самия живот. Ожесточава се. Човек не може да пише без силата на тялото. Трябва да е по-силен от себе си, за да се залови с писането, трябва да е по-силен от това, което пише. Потресаваща история, да. Не само писането, написаното, ами и звуците на нощните зверове, тези на всички, вашите и моите, тези на кучетата. Смазващата, отчайваща вулгарност на обществото. Болката, Христос и Мойсей, и фараоните, и всички евреи, и всички еврейски деца, и още най-силното усещане за щастие. Неизменно, така смятам“.
Истинското ѝ име е Маргьорит Жермен Мари Донадийо. Родена е на 4 април 1914 г. в Сайгон, Индокитай – бивша френска колония, където родителите ѝ участват в кампания за стимулиране на работата на френски граждани в колониите. Маргьорит е съвсем малка, когато баща ѝ се разболява и умира. Единият ѝ брат се привързва към опиума, а другият – към бандите. Майка ѝ изпада в тежка депресия, след като прави лоша инвестиция в покупката на земя и напълно се разорява. Маргьорит Дюрас отива за първи път в Париж, когато е на 18 години и занася там дълбоките травми от детството си, както и огромния си писателски талант. Много от произведенията ѝ са екранизирани. Радиоадаптацията на „Камионът“ е направена от Ина Вълчанова именно по сценарий за филм. Участват: Нина Стамова и Калин Яворов.
Режисьор: Мария Нанчева.
Приятно слушане!
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
