Проф. Знеполски: Належаща е промяна, но тя не може да стане по революционен път

"Клишето казва, че на годишнина се прави равносметка, но с годините всеки рожден ден носи все повече неудовлетвореност. Защото такава е природата на човека, че винаги смята, че не е направил най-важното, което трябва в тоя живот. А за съжаление, възможностите намаляват." Това каза културологът и философ, директор на Института за изследване на близкото минало и бивш министър на културата проф. Ивайло Знеполски, гост в рубриката „Главен герой“ на "Нашият ден". Днес той навършва на 80 години.

Интелектуалецът коментира общественото недоволство, протестите и блокадите на кръстовища:

"Опитът ми през годините ме е накарал да бъда крайно недоверчив към силовите действия, към активизма, към крайностите. Заставам изцяло зад мисълта на големия теоретик на демокрацията Реймон-Клод-Фердинан Арон, че "Демокрацията е законност, но само със законност тя не може да функционира". Този ензим, който е необходим, за да се задейства законността, е да имаш чувството за компромис. Т.е. без да се говори, без да се търсят общи решения, които задоволяват всички, не е възможна никаква промяна. Революционната промяна винаги води до нещо още по-лошо. Големият разговор, който не провежда нашето общество в този момент, е за състоянието на демокрацията, тъй като изграждането ѝ с голямо закъснение у нас съвпадна с кризисни процеси в развитите демокрации. Светът навлезе в нещо, което теоретиците наричат "посттоталитарна демокрация" – в смисъла на едно радикално отблъскване от тоталитарния модел. Отвращението от тоталитарната практика води до едно силно фрагментиране на обществото, изчезване на общия живот. Съвременната демокрация е странно явление, в което има крайни индивидуалисти и хора, които искат държавата да им реши всички проблеми, частният проблем се афишира. Разбира се, ние имаме и свои български нюанси."

Проф. Знеполски е категоричен, че е належаща важна промяна, но тя не може да стане по революционен път. Той смята, че е необходимо обновяване на политическата класа, трябва да влязат повече цивилизация, повече познание за модерния свят, а не интуитивно действие и популизъм.

"В момента ние наблюдаваме един хаос, който се състои от частично безсилие на управлението и страх да действа, арогантност на малки организирани групи и наличието на широки и млади слоеве, които искат някаква цивилизационна промяна, но не виждат нито субекта на тая промяна, нито самите те са в състояние още да направят нещо. Това е много опасна ситуация. Ако погледнем исторически, винаги малките активни организирани групи са водили до големи беди – това са и първите нацистки групи, и болшевиките. Същото така изгубването на политическото – изчезването на границата между системни и несистемни партии... Аз се надявам, че все пак ще има някаква мъдрост у хората, за да се преодолее този хаос."

Какво се случи с интелигенцията в България 

"За съжаление, редица особености на нашето развитие поставиха интелигенцията в социална изолация. В момента на промяната интелигенцията трябваше да заеме позиция, тя изцяло застана зад новите демократични формации. За съжаление нашият политически живот взе силен превес над интелектуалния живот. За да стане промяната, интелигенцията трябваше да се превърне в партийна интелигенция. Пред мен самия е стоял този въпрос. Интелектуалният дебат за ценностите беше подменен от дебата кого подкрепяш и къде ти е мястото в очертания фронт."

Проф. Знеполски пожела "мирни и плодотворни години на всички, които са около нас, тъй като възрастта се усеща по-лека, когато има щастие и добруване около теб" и отправи послание: "Нека да мислим малко повече, преди да говорим, нека да бъдем толерантни към другия, да се поставяме в неговата ситуация, нека искаме нещата да бъдат по-добри и да работим за това."