Концерт на Красимира Стоянова в Пловдив

Едно от първите музикални събития след пандемичната изолация и лекото отваряне на възможността за провеждане на културни събития с публика беше концертът, с който беше открит фестивалът „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 16 юни. За да бъдат спазени изискванията за дистанция, а и поради големия интерес вместо в красивия дом в стария град събитието се проведе в малката раннохристиянската базилика с осигурени места вътре, а отвън с голям екран.

Първият концерт на Красимира Стоянова на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив е през 2011 г. в партньорство с пианиста Божидар Ноев.
Както това се случва вече от няколко години, на този концерт, в рамките на фестивала, Красимира Стоянова представя един или двама млади оперни певци. В първия подобен концерт пяха Божидар Божкилов и Салина Александрова, след тях Гергана Дудина и Ангел Антонов, а преди година Стефани Кръстева и Емил Павлов. Тази година Красимира покани младият баритон Йосиф Славов, с когото тя се срещна по време на майсторския клас, който проведе в НМА „Панчо Владигеров“ в София през 2019 г. Ето какво каза тогава певицата за работата си със студентите.

Ето и един отзив на Олга Шурбанова в списание „Култура“ за този концерт:
„И сега, когато се връщам към това сюблимно преживяване, си мисля, дали хората, присъствали на събитието, с техните френетични ръкопляскания и възгласи „Браво“, си даваха сметка какво е да изпълниш десетки певчески партии в една вечер. Защото сборът от песенни миниатюри (възлюбени бисери от Пучини, Чайковски, Рахманинов) така, както беше поднесен от Красимира Стоянова с нейния лицеизраз и с нейния глас – не мога да си представя по-силна, по-завладяваща „сценична игра“ от това поразително влизане от образ в образ – в един друг жанр би ѝ спечелил Оскар не за една, а за няколко главни женски роли. Не веднъж съм се опитвала да опиша изключителността на този глас и не мисля, че съм успяла. Уникалното му въздействие дори не е в неговата темброва характеристика, сила и дълбинност, в неземните му височини, в онова неподражаемо шлифоване на вокала някъде в тайниците на гласовия апарат, а в третирането му като съвършен инструмент – не случайно наричат певицата „Сопраното Страдивариус“, който се подчинява безотказно на интелигентната мисъл и искрено чувство, сътворяващи една естетика от най-висш порядък. Достоен сътрудник на голямата ни певица в това бляскаво начало на XI МФ „Дни на музиката…“ този път бе Боряна Ламбрева – известен майстор на клавирния съпровод в сферата на оперното и камерно-вокалното изпълнителство, чиято музикантска чувствителност, прецизност и вкус заслужават специални адмирации“.

Програмата беше разделена на няколко малки дяла с песни и романси на Чайковски и Рахманинов, след това представяне на Йосиф Славов, който изпълни песен от Чайковски, ария от операта „Фаворитката“ на Доницети и двамата с Красимира Стоянова изпяха дуета на Сузана и графа от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт.

Последвалата част беше посветена на любимите на Красимир Стоянова песни на Джакомо Пучини, които тя представи на концерт преди повече от десет години с пианистката Мария Принц. След това ги записаха и ги издадоха на диск, който получи много високи отличия и разбира се ласкави критики:
„Не може да се мечтае за по-голямо съмишленичество, отколкото при дуото Стоянова и Принц.
Певицата, известна със своите превъплъщения на героините на Верди, Щраус и Дворжак, не се поддава на опасността да пее с гласова интензивност като за голяма опера. Обемът винаги е контролиран, дикцията перфектна, прекрасните нюанси позволяват да се осъществи алхимията с клавирния звук. На пианото, Мария Принц с голямо майсторство изтъква на моменти интересните хармонии на Пучини, а на други места поема инициативата със съвършен усет за легато и за мелодичната линия“.

След официалната програма двамата певци поднесоха на публиката като бис песни от Добри Христов и Любомир Пипков.

В „Музик мания“ на 2 септември от 14.30 часа ще прозвучи с малко съкращения запис от концерта.