Иво Божков: Демокрацията не бива да има цена

Иво Божков, политолог, общински съветник и журналист, два месеца предава всяка вечер „на живо“ от площадите и улиците на протестите срещу правителството и главния прокурор. В „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ коментира силата на гражданската журналистика и какво я различава от традиционните медии.

Гражданска журналистика

„Моята представа за гражданската журналистика е, че аз мога да кажа мнението си, да изразя позицията, без да се притеснявам от нея. Но и да потърся истината, за да разбера дали тази моя позиция е грешна. Не си поставям маска, зад която да се скрия, а и искам да разбера, дали това, което се случва е точно такова, каквото останалите медии представят.“

Съмнението, че медиите представят събития такива, каквито са

„Лошото е, че това съмнение не е само мое. За съжаление това съмнение витае в българското общество, то е реалност, която не е само поради нашето 111-то място по свобода на словото, а защото повече български граждани не веднъж са ставали свидетели как едно и също нещо се представя в различните медии по различен начин. И хората губят доверие по отношение дали една случка се е случила така, както са я описали в едната или другата медия. Затова и моите излъчвания се гледат, защото са от – до. И хората виждат с очите си кой е на протестите, какво прави и т.н. Ето, дори вчера в „Панорама“ стана дума, че протестът бил остарял, т.е., че на него ходели възрастни хора. Ами, не е така. В стриймът ми от 10 септември се видя ясно колко са много младите хора на протеста. Аз самият се изненадах колко голям е процентът на младите хора. Но ето, когато в едно студио се говори, че протестът е остарял, на него идват само възрастни хора, ми, нека хората да да могат да съпоставят чутото в студиото, с гледането на „живото“ излъчване и сами да преценят, вярвайки на очите си. Това може би обяснява, защо хората предпочитат този вид стриймове пред така наречените традиционни медии.“

Каква е отговорността да предаваш едно събитие „на живо“

„Няма защо да се лъжем, че има сто процентова обективност. Всяко излъчване в която и да е телевизия или радио е субективен прочит на случващото се. Въпросът е до каква степен този субективен прочит съответства на истината или е трайно и дълбоко манипулиран. Не е важно каква титла носи един човек, а съдържанието, което изпълва тази титла. А това съдържание е резултат от делата и от това, как хората те приемат в продължителен период от време. Аз оценявам обективността на моята камера по това как хората реагират на съдържанието, което им предлагам – накъде обръщам камерата, какво показвам в даден момент. Те ми пишат постоянно или пък сами ме викат: „ела, тук става нещо“. И аз ги следвам. Тоест, зрителите насочват моята камера. Тази симбиоза е много важна, но е и невъзможна за големите телевизии.“

Нощта на 2 септември

„На първо място, аз мисля, че не трябва да се оплакваме от една ситуация, в която доброволно сме отишли на първа линия, знаейки, че можем да пострадаме. Разбира се, случилото се с Димитър Кенаров, който беше позорно държан и бит от полицията е ненормално. Това е факт. Но, на мен много силно впечатление ми направи, това, че освен агресивните така наречени провокатори, имаше и агресивни сред нормално изглеждащите хора, които бяха част от протеста. И те хвърляха бутилки с вода, например. Така изразяваха гнева си и безсилието от това, че са 60 дена на улицата и виждат, че нищо не се случва. Тогава идва следващата степен на изразяване на гражданска позиция. Разбира се, трябва да осъждаме насилието под всякаква форма, но и трябва да разберем, че едно общество, когато има дълбоко в него конфликт, който не се разрешава, този конфликт избива в такива посоки като насилието. Затова хората са измислили демокрацията. За да не може тълпата с повече камъни да надделява над тълпата с повече бухалки. Идеята на демокрацията е да се опитваме да разрешаваме конфликтите по мирен начин, а не мятайки паве върху полицай, който след това използва палка, за да ти отвърне.“

Цената, която българското общество плаща

„Всички трябва да се запитаме каква е цената, която българското общество е готово да плати, за да се реши този конфликт по демократичен и мирен начин. Въпреки гнева, който вече се усеща в него. Видяхме хора, които цената, която плащат е да са на протестите редовно, други платиха цената, че бяха бити, арестувани и срещу тях да бъдат повдигнати неправомерни обвинения, трети – платиха жената да бъдат уволнени от работа. Четвърти пък никаква цена не платиха. Няма една цена, която всички заедно да платим. Всеки плаща различна цена. Но цената на демокрацията е безценна, защото когато човек протестира, то значи, че иска нещо да се случва по-хубаво и по-добре. И съм убеден, че повечето протестиращи са на площада по тази причина – по-добро бъдеще за тях и за страната ни. И се надявам, че за тях цената няма да расте, а напротив! Аз в това вярвам.“