Как от екзистенциалната тревожност – страховете за здравето и живота – в най-бедната и корумпирана страна в ЕС, според всички статистики, може да се пробуди подсъзнателно търсене на нови герои, спасители и будители.
Социалният психолог д-р Пламен Димитров коментира темата в "Нашият ден":
"В момента целият свят съпреживява една засилена екзистенциална тревожност, която е много по-мощна вълна, отколкото нашите страхове сами по себе си, от това какво ще стане с живота ни, с начина, по който го живеем, със здравето ни, с отношенията ни, с организацията ни, с това как съществуваме, битуваме или надхвърляме битовите рамки на битието си. И правим нещо повече, за да направим от тоя рай, в който сме се родили, наистина място, в което си заслужава да сме щастливи и успешни."
Д-р Пламен Димитров каза, че преди месец в Балканската асоциация по психодрама, социометрия и групова психотерапия са обобщили резултатите от изследвания, наблюдения в балканските страни за това как се отразява тази многопластова криза на съвременниците и какви жизнени практики в този период ангажират, за да се справят.
"Ние сме представители на едно много мощно направление в социалната психология, ориентирано изследователски и практически. То известно с едно мрачно определение "Теория за управление на ужаса". И всички тези грижи, които хората имат за оцеляването, начинът, по който се организират обществено и политически, идеологически, всичката тази многопластова криза – води до подсъзнателно ангажиране на нашите защитни механизми, на цялата ни имунна система като индивиди. Говорим не само за нейните биологични аспекти, а и за нейната психо-социална характеристика – всяка психика има една защитна, имунна функция да ни предпази от това разтърсващо, влудяващо състояние на тревожност.
Част от тези механизми са именно културно-мирогледните защити. Хората се оглеждат за нови лидери, за нови идеи, за нови мирогледи, за нови начини на живеене. И всички тези избори, които стоят пред нас, придружавани от много тревожност и несигурност, неопределеност, ни казват, че трябва да променим нещо."
Д-р Пламен Димитров цитира данни от наше изследване за България (проведено от март до края на септември 2020 с 1600 активни икономически българи между 25-60 години), и констатира, че в момента сме уязвими, раними и нямаме капацитета да преодолеем проблема принципно, а трябва да се адаптираме, да учим в движение, да променяме своите лични и социални поведения, да имаме нова здравна култура, както и обществено-политическа, за да можем да организираме себе си и себеподобните. Та изследването показва, че има много тревожни тенденции, които показват, че сме в болезнено търсене. То граничи с ясните индикации за една колективна, масова, понякога отричана, недостатъчно осъзнато преработвана колективна невроза.
"Виждаме, че около 32% от изследваните (зад всеки процент стоят около 50 000 българи, това е представително изследване за икономически активните българи) са с агресивно защитни водещи жизнени практики, стилове на справяне и адаптация към текущата ситуация, погледна многопластово – от здравно-хигиенна, обществено-политическа, социална, културна и персонална гледна точка."
"Ясно знаем, че когато се появят идеи/концепции/политики/фигури/организации, които да предоставят на хората възможност да снижат тревожността и да решават конкретни проблеми, да се включат в групата на градивно-съзидателно мислещите и действащи хора, обединени и с ясна стратегия, както навремето евреите са минавали през пустинята към Обетованата земя, се преоткриват водачите, лидерите. Във всяка епоха имаме ясни примери, че когато хората се почувстват по-автентични, по-близко да чувстват потенциала си, когато преодолеят емоционалното прегаряне, с което тази колективна невроза се характеризира, и подобрят психично-здравния си статус, те тогава могат да вземат градивно решение и имат истински лидери."
Чуйте цялото интервю с д-р Пламен Димитров в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
