Както разказва в предговора италианският писател и полонист Франческо М. Каталучо, „Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“ спасяват живота на Витолд Гомбрович (1904 – 1969). Измъчван от белодробно заболяване, той е бил готов на самоубийство. Лекциите, изнесени пред съпругата му Мари Рита Лаброс и Доминик дьо Ру, му помагат да преживее последните месеци от живота си. Това са по-скоро записки върху важни за Гомбрович философи и идеите им. В подробния предговор към тях Каталучо пише:
„Иронията е типична за подхода на Гомбрович към философията. Такъв е общият тон на „Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“ („Четвърт час посвещавам на марксизма“). Гомбрович приковава на позорния стълб философията, която е станала, подобно на литературата, монопол на „академичните хора“. Независимо от това той смята литературата за по-висша от философията и науката, защото тя е гласът на човека от плът и кръв, тя е индивидуален глас. Философията е игра на форми, систематизация. Тя не обслужва живота. Далеко е от него, не е „еротична“: „Не вярвам в нееротичната философия. Нямам доверие на мисленето, освободило се от плътта...“
Книгата е в превод на Тодорка Минева от френски език, а редактор е д-р Катерина Кокинова, която в едно свое интервю за сп. „Тоест“ казва пред Марин Бодаков: „Езиково Гомбрович сякаш стои най-близо до Бруно Шулц, а философски – до Виткаци (неслучайно са наречени тримата мускетари на междувоенната литература). Важна е и позицията му в линията на полската драматургия от втората половина на ХХ в. с Ружевич и Мрожек. И всъщност това обяснява защо тъкмо с пиесите си Гомбрович става най-разпознаваем в световен контекст. Неговата „Ивона, принцесата на Бургунда“ е най-изпълняваната му драма и му носи повече слава от романите му. (...)
„Лекциите“ са интересни тъкмо като ключ към мисленето му и не може да се очаква да бъдат вход към философията за незапознати с първичните текстове (които самият Гомбрович познава посредством различни преводи). Този кратък пътеводител из философската мисъл може да бъде ценен за прочита на творчеството на Гомбрович през призмата на интерпретацията му на Кант, Хегел, Хайдегер и др. и това у тях, което е ценил и надградил. Лекциите хвърлят светлина върху въпросите защо човешкото предназначение според Гомбрович е болката и страданието и изобщо как той мисли действителността – и художествената, и обективната реалност.“
Повече за ексцентричния Гомбрович и неговите „Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“ ще научите от д-р Катерина Кокинова.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..