Венци Мицов призовава децата да пазят водата

„Когато започнах да пиша този мюзикъл, идеята беше да напишем нещо за най-малките деца. Нещо, което да ги накара да обичат природата и да ценят водата като едно от най-големите богатства, които имаме“, каза в „Артефир“ Венци Мицов за новия си детски мюзикъл „Приказка за водата“. Той се игра за първи път преди броени дни, а скоро ще бъде достъпен онлайн за всички.

Поуката, която малките могат да си извадят от музикалния спектакъл, обаче не е само важната житейска мъдрост, а именно – да пазим водата, природата и всички нейни земни ресурси. Сюжетът на „Приказка за водата“ всъщност припомня, че понякога една детска приказка може да изпревари времето, а след това то да се върне като една по-страшна нейна версия.

Историята за безрасъдния цар, който, в стремежа си да покаже колко е велик, какъв красив замък и колко прекрасно езеро може да създаде, оставя цялото си царство без вода, води до безброй комични и трагикомични случки. Проклятието на самозабравилите се завършва с щастлив край в приказки като тази, но в реалния живот невинаги е така, особено у нас, припомни композитора Венци Мицов.

„Спомнените си колко пъти настъпваме мотиката, колко човешки живота вече ни коства това да променяме системата, защото тя е непроменима преди някой да си отиде. Според мен на Народното събрание от много отдавна не трябва да пише „Съединението прави силата“, а „След дъжд качулка“, защото това е нашият девиз“, допълни още Мицов.

Създателят на детския мюзикъл „Приказка за водата“ сподели и как според него трябва да се говори с малките.

„Най-голямата грешка, която можеш да направиш като автор, когато пишеш за деца, е да пишеш по онзи така характер инфантилен начин и да им говориш сякаш срещу теб стоят някакви идиоти. Децата искат да им говориш като равен с равен. Разбира се, не с езика, с който ние си говорим, но те искат да им разкажеш нещо и то да е истинско и честно. Лошото е, че този разговор пред нас, големите, не върви.

Ето, виждаме и в момента плодовете от това, че ние самите не сме се научли да ценим собственото си здраве и здравето на другите. Фактът, че голяма част от хората смятат, че всъщност не трябва да се носят маски, а трябва да си дишаме един на друг в лицата в момент на пандемия го доказва много добре.“

В ефира на програма „Христо Ботев“ музикантът и политик говори и за изгубената връзка между родителите и техните деца, за последиците от изолацията и новия смисъл, който влагаме в думите. Той смята, че бъдещето на нашата страна е в младите хора, които доскоро са били деца, защото те, за разлика от т.нар. изгубени поколения, ще подходят прагматично към нея. А осъзнаването на собственото ни безсилие и смиранието като че ли ще се окажат най-важното в този етап от живота ни.

Венци Мицов изпълнява либеретото в авторския си мюзикъл заедно с Момчил Георгиев и оркестър от 20 души, които свирят на класически инструменти, под диригентската палка на маестро Христо Павлов. В звуковия файл пък разказва още за „Приказка за водата“ и „приказката“, в която живеем и от която не можем да излезем.