Възможната бедност

Възможната бедност – какви предпоставки за нея създават социалният бюджет за 2021 година и мерките срещу разпространението на Covid-19?

Правителството реши да удължи извънредната епидемична обстановка, а нови по-строги мерки влизат в сила от петък – 27 ноември, и ще продължат до 21 декември 2020 г. На територията на възможната бедност: какви предпоставки за нея създават „социалният“ бюджет 2021 и мерките срещу разпространението на Covid-19. 

Социалният икономист и представител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов коментира ситуацията в "Нашият ден":

"Хората от малкия и средния бизнес и сектора на услугите, хората с ниска квалификация, хората с малко буфери като запаси заделени средства – са най-уязвими. Смятам, че мерките, които в момента се вземат, са правилни, дори са леко закъснели на фона на медицинската криза и вървящите с нея статистики. Още предишния път, когато ви гостувах, казах, че кризата ще има формата на W, казано по друг начин – ще се възстановим леко, което се случи септември-октомври, след което отново ще има влошаване на основни макроикономически параметри – безработица, намаляване на заетост, отново свиване на реалния икономически растеж... Това ще бъде прекият резултат от този частичен локдаун, който се обявява. Едва може би чак пролетта ще усетим чисто икономически възстановяване на някои от основните отрасли."

Любослав Костов не е съгласен, че параметрите, заложени в бюджета за догодина, ще се сбъднат. "Ситуацията е много обвързана и твърде несигурна, за да правим генерални изводи дали този бюджет е социален, дали е продиктуван от настоящата криза... какво трябва да е поведението на държавата. Може би сега е подходящият момент да преосмислим ролята на държавата в икономиката посредством нейните фискални инструменти – на правителствените разходи и на данъците, от друга страна."

Любослав Костов препоръча хората да се интересуват от това какви възможности предлага държавата, а държавата максимално да облекчи режима за кандидатстване и бюрократичните тежести, за да може максимално много хора да се възползват от каквито и да било облекчения през Министерството на труда и социалната политика.

Чуйте повече в звуковия файл.

Темата за възможната предстояща бедност и достатъчни ли са 3 седмици да влезем от един обществен слой в друг по отношение на доходи, заетост... коментира и председателят на българската „Антибедност мрежа” проф. Духомир Минев:

"Съществена роля ще изиграят няколко фактора. На първо място, мерките, които се приемат за социална защита и особено важен за следващия период ще бъде бюджетът и то в частта му за социалните разходи – подготвен е истински скок в разходите (Увеличаване на минимални пенсии, минимална работна заплата, разходи за социална политика, обезщетение при безработица и т.н.). Важният въпрос е тези увеличени разходи дали ще предотвратят спада, който се очаква поради икономическия спад и поради ограничителните мерки. Може би няма много основания за оптимизъм. 

"Големият песимизъм идва от състоянието на публичния дебат, в който разумните гласове, настояващи за реални важни промени, остават заглушени и на втори план. По-силни, по-кресливи и по-влиятелни са гласовете, които яростно бранят статуквото" – категоричен е проф. Минев.

"Може би единственият положителен ефект от Covid-19 е, че принуди политиците мълчаливо и тихомълком да се сбогуват с остеритета*, с тези, продължили десетилетия, политики на строги икономии." – подчерта проф. Минев.

Чуйте повече в звуковия файл.