Темата с коронакризата не слиза от политическия, медиен и и социален небосклон. Изключително водеща вече е темата с ваксините. Води се сериозна дискусия в този контекст. Има ли пресечни точки между политиката и Covid кризата в България?
Социологът Евелина Славкова коментира темата в "Нашият ден".
"Следващата седмица ще публикуваме проучването ни от декември. Данните са от ноември от редовните проучвания на "Тренд". Как хората реагират на частичния локдаун? Хората свикнаха с маските и декларират, че се пазят повече, но в същото време не са много склонни да се вземат тези мерки. Ще видим сега какво ще покаже декемврийското проучване и дали ще има промени. Много ясно личи нещо в проучването – икономическите страхове на българина са в някаква степен по-големи от здравните, защото някои хора не са се разболели, други са го изкарали леко, но икономическите притеснения са изключително сериозни. В контекста на предстоящите избори няма как това да не окаже по един или друг начин влияние върху изборните резултати.
В декемврийското проучване ще видим и каква е оценката по отношение на управлението на здравната криза. При първата вълна (първия локдаун) видяхме нещо безпрецедентно в социологическите проучвания (нашите и на колегите). За първи път българските институции, българското правителство имат много по-висок рейтинг от европейските, на които традиционно българското общество има по-голямо доверие. И същевременно мерките и затварянето се приемаха много по-положително, отколкото на Запад. При първото затваряне не се случи това, което се се случи на Запад, и съответно предизвика недоверие дори в съществуването на вируса. Друго наше проучване извежда, че около 17% от българското общество смята, че коронавирусът изобщо не съществува."
Евелина Славкова обобщи, че въпреки кризата няма особена промяна от ситуацията след започването на протестите и подреждането в електорално отношение. "Коронакризата не е променила дотолкова ситуацията, че да размести сериозно електоралните пластове засега. По-скоро протестът промени нещата. "
По отношение на разнопосочните послания. "Проучването, свързано с конспирациите, ясно показва високи нива на конспиративни теории, които в голяма степен се подхранват от различните мнения на експерти, които чуваме в публичното пространство – някои от тях омаловажават коронавируса, казват, че това не е някаква сериозна болест, други – поставят много сериозен акцент и казват, че това е нещо ужасяващо и има последици. Тези различни мнения, объркването от страна на политици и тяхната невъзможност да преценят какво ще се случи, наистина обърква обществото. В тези моменти хората търсят най-лесните обяснения за много сложни процеси – това най-често са конспиративни теории."
Славкова направи извод, че коронавирусът ще започне да влияе все повече върху електоралните нагласи и ще се отрази на изборите.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..