Феноменът Яна Язова – парченце по парченце

Драматизъм и творчески разкрития в рамките на три епохи бележат съдбата на писателката и поетеса Яна Язова – псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, родена е в Лом през 1912 година. Във фокуса на прожекторите дълги години е най-вече връзката ѝ с проф. Александър Балабанов, до когото според мнозина красавицата изглежда като единствената му правописна грешка.

Независимо от отровата на злите езици, смяната на политически и икономически системи и мистерията около смъртта и архивите й – творчеството на Яна Язова трудно, но сигурно си пробива път през цяло едно столетие. През 2020-а, когато се навършиха 108 години от рождението ѝ, интересът към произведенията на Яна Язова е по-голям от всякога – дори афоризмите ѝ се оказват твърде съвременни.

Яна Язова умира при неизяснени и до днес обстоятелства през 1974 година. Тялото е открито в дома ѝ със следи от насилие. Следва драматичното откриване и скриване на архива ѝ, включващ ръкописи на неиздадени исторически романи с ключови имена и особени послания. В центъра на скандала се оказва романът ѝ „Левски“, в който писателката сравнява Апостола на свободата с Иисус Христос и говори за важни срещи на Полуострова на Кръста с Полумесеца.

През 1985 година драматичната съдба на Яна Язова по странен начин става мисия за журналиста и литературен изследовател Петър Величков. Именно той се превръща в пазител на ръкописите ѝ, като издава за първи път части от романите ѝ в литературния вестник „АБВ“ през 80-те, за да предотврати публикуването им под чуждо име. Защо и как се стига до подобни съмнения и къде е истината? – чуйте разказа на Петър Величков за задочните му и толкова съдбовни срещи с Яна Язова, за съдебните процеси с Николай Хайтов и намесата на Тодор Живков, за събирането парченце по парченце на един женски образ и творец, който продължава да гледа в бъдещето.