В „Резиденцията“ на Георги Тенев

Субективна ли е реалността и относителен ли е моралът? В хладнокръвната жестокост на младите ли се ражда истината и кое подклажда надеждата за утрешния по-добър ден?

Животът в една държава, която много прилича на нашата, но съществува в нов ред и очертания, изпитва „правилния възглед“ на хората за света и поставя под въпрос съществуването на абсолютната стойност, буди питания от този вид, които започват да се прокрадват в създанието на читателите. Тези, които са спрели поглед върху черната книга с белия надпис „Резиденцията“.

Новият роман на Георги Тенев изследва бъдещето и значението на истината в него. Това бъдеще, което в известна степен е и съвремие. „Резиденцията“ му се простира в страна, разделена между Планинската република и Свободната зона, в която има Министерство на последствията, Дом на истината и един Рилски урок. Там, някъде в средата на 21 век, авторът се опитва да разгадае мистерията около човешката трансформация – параболата, в която от революционера с перчем, който обича и може да бъде обичан, човек се превръща в репресиращ диктатор, потънал в самота.

„Това е толкова очевидно и се случва толкова постоянно, включително пред нашите очи, и същевременно не знаем каква е тази магия, какъв е този демон. Дали това е порастването, дали това е неизбежното стареене, включително и на политиката? Не знам, но за мен това е интересно. По-скоро мен ме е страх дали всеки един от нас, в своя частен живот, личен живот, семеен живот, романтичен живот, не минава през такава парабола. Може би минава и това е доста страшно“, сподели в „Артефир“ писателят.

Темата на историята в „Резиденцията“ не е толкова политиката в една държава, колкото екологията в нея, защото хората започват да виждат провала на една система именно чрез екологичните катастрофи, до които тя води, смята Георги Тенев.

В звуковия файл той разказва и защо гледа на изкуството като на „мигове на риск в една контролирана среда“, която води до реакция и съхранява паметта ни за непосредствено важните неща.