Какво означава уроците да пораждат интерес у децата, какво означава да не се пишат оценки и колко лесно е да отглеждаме и щастливи, и знаещи, и можещи деца. Доколко актуална и приложима е днес т.нар. „Сендова система“ или още за проекта на времето – „Проблемна група в образованието“.
През 1979 г. акад. Благовест Сендов казва, че компютърът може да се разглежда като "удължител на човешкия мозък" – ако човек е умен, става по-умен, ако човек е глупав – става по-глупав. На 19 януари се навършва една година, откакто акад. Сендов приключи земния си път. Няма поколение у нас, което да не е чувало името му и това да не е будело почитание. Човек, силно ангажиран с проблемите на образованието, начина на преподаване и модела на висшето образование.
Доц. Евгения Сендова, математик, член на Съюза на математиците в България, член на Американското математическо дружество, преподавател и учител, 1984-1990 – сътрудник към Проблемната група по образованието – БАН и МОН; от 1997 – тютор към програмата Research Science Institute (RSI) за ученици с изявени способности в областта на математиката и информатиката, организирана от Center for Excellence in Education, съвместно от с Massachusetts Institute of Technology, САЩ, разказва в "Нашият ден":
"Имала съм удоволствието и честта да общуувам с него още като студентка (след 1962 г.). По-късно да бъда член на неговия сектор по математическо моделиране, по-нататък да бъда участник в Проблемната група в образованието. До последно имаше какво да чуя и науча от него. Наричахме го Професора. Той винаги споделяше с нас, студентите, това, което го вълнува. В един момент той каза: "Ще правим буквар. Нов буквар, който ще прави децата любопитни към знанието, към науката. Този буквар ще бъде новият "Рибен буквар". В този буквар са включени усилията и таланта на огромна група хора, под ръководстото на проф. Сендов, идейният организатор беше проф. Ангушев, също Розалина Новачкова и проф. Янакиев... един фантастичен буквар като текст – с хумор, математика и език...
Ако сме се научили и можем да учим децата да се справят с нестандартни ситуации, да мислят, да приемат предизвикателството не със страх, а с хъс, да го преодолеят и да се почувстват горди от това, тогава сме си свършили работата. Детето трябва да умее да пише, да редактира, да смята, да играе и да се радва."
За ролята на учителя доц. Сендова казва: "Ключовата роля е на учителя. От учителя трябва да се изисква да бъде изследовател, човек, който осмисля съществуването си и присъствието си в клас – разговаря с децата, радва се на техните въпроси, използва въпроса на детето като искра и детето да бъде част от един изследователски екип."
Учениците и студентите трябва да бъдат научени да се учат през целия си живот. Отговорност, възпитание, парите не са всичко – това са част от заветите на акад. Сендов.
Чуйте повече в звуковия файл.
Д-р Антон Каро, неврофизиолог, методист-сугестопед, експерт по хуманни педагогики, разказва в "Нашият ден":
"Да се докосна до Сендовската система беше мечта. Когато говорим за тази система, трябва кажем, че това е български експеримент. И е хубаво да изследваме българската следа в педагогиката – какво сме направили през тези години, защото трябва да има приемственост между поколенията.
Имаме нужда от повече чудеса в нашата образователна система. Имаме нужда от повече структурираност на учебния процес, така че знанието да не е просто набор от факти – да се учи в състояние на концентрация. И трябва да може да се редуват определени активности, дейности по такъв начин, че да не настъпва умора."
Антон Каро разказа за видеоматериалите с доц. Жени Сендова ("10 заповеди на ПГО", Не се страхувайте да научите нещо от децата!). "Една от тези заповеди, например, е: "Не въвеждайте ново понятие, преди децата да почувстват нужда от него". Учителят, когато преподава и изпитва, е наясно какво знае ученикът. Тези "десет заповеди" са принципи. Това са неща, от които можем да се поучим и да приложим."
Чуйте повече в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
