Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

За Кръстьо Пишурка и случайния миманс в историята

Паметник на Кръстьо Пишурка в Лом от 1933 г.
Снимка: Уикипедия

Защо не съм и аз поет, 
поет като Пишурката? 
Ех, че ода бих направил 
на баба си на хурката!

Така в „Защо не съм“ Ботев се измайтапи с Кръстьо Пишурка преди около век и половина и оттогава се подсмиваме и ние. А Кръстьо Пишурка е много достоен възрожденец и будител – прави първите стъпки в съвременния български театър, създава едно от първите читалища в страната в собствения си дом, с купени от него книги, може би е първият български режисьор, чел е произведенията на Петрарка, Байрон, Милтън, Волтер. Чел ги е през ония времена, когато чобанчетата на Захарий Стоянов са смятали за връхна точка на остроумието да се изтагарчат с по някоя гега зад врата...

И този „кротък човечец“ е попадал цели седем пъти в кауша поради неугодност пред турските власти, както и пред гръцките религиозни и светски авторитети.

За Пишурката и за несправедливото премълчаване на някои фигури в историята говорят професор Светлозар Игов и Петя Александрова, главният редактор на алманах „Огоста“ Мартен Калеев и професор Андрей Пантев.

Темата се разлива и развива и около историческата памет изобщо, става дума за провинциалния синдром и „комплекса Македонски“, както и за склонността на някои нации да търсят величие в миналото, когато са недоволни или притеснени от настоящето.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54