142 години от избирането на град София за столица на България

По време на заседанието на Учредителното събрание на Княжество България, състояло се на тази дата във Велико Търново, проф. Марин Дринов предлага за столица на България да бъде избран град София. И предложението се приема. По онова време проф. Марин Дринов е виден представител на българските просветители и активен общественик. Той е един от съучредителите и първи председател на Българското просветно дружество – днес БАН, а също участва и в съставянето на Търновската конституция. На него е възложено ръководството на отдела за народното просвещение и духовните дела, в състава на Временното руско управление на България.

По повод 3-ти април 1879 г. – датата, на която град София е избран за столица на страната – гости в предаването "Европейски паралели" са инж. Борис Чилев, заместник-директор и Марияна Маринова, завеждащ отдел „История, етнография и художествени движими културни ценности“ от Регионалния исторически музей - София.

След поредица от промени в името на града – Сердика, Средец, Триадица и други – в някои исторически хроники през XIV в. започва да се споменава и името София. Изследователите посочват, че наименованието идва от името на съборната църква „Света София“, разположена близо до Източната порта в древността. Интересно е, че още в първите месеци след Освобождението започва спор за името на града, а няколко години след 1878 г. все още официално се използва името Средец. Мнението на обществеността е разделено и дори се създава комитет, който настоява това да е името на българската столица. Но с активната намеса на Временното руско управление се запазва името София.

„Всъщност – започва своя разказ Марияна Маринова – по стар стил датата за избора на града ни за столица, се пада 22 март и с поправката на календара, която сме пропуснали да направим по време на османското владичество, отбелязвахме датата 3-ти април. Но тъй като преминахме в ново столетие, трябва да броим 4-ти април за празник на град София... Не е случаен този избор за столица на България, защото по мнението на съвременниците градът представлява едно важно средище на кръстопът – от Западна Европа към Близкия изток и от север към Средиземно море. Той е важен търговски център, с развито занаятчийство и освен това с много будно население. Т.е. гр. София е добре поставена на картата на България като един много патриотичен център...“

Инж. Борис Чилев сподели, че в полза на аргументите за избирането на град София за столица, е близостта ѝ с гр. Перник – с каменовъглените мини, които са осигурявали суровината за развитието на икономиката, за транспорта и отоплението на столичани. „Освен това, от значение е и обширната територия на Софийското поле, което позволява на града да расте и ние сме свидетели, че той наистина расте...“, допълва инж. Чилев.

„И девизът на нашата столица не е случаен – „Расте, но не старее“, а и за създаването му има много какво да се разкаже – подчерта Марияна Маринова. – Идеята за него донякъде идва от герба на Франция. Девизът на френския герб всъщност означава „Люлее се, но не потъва“. За нашия девиз се знае, че е предложен от тогавашния кмет на града Ради Радев – преди около сто и десет години. И първоначално е гласял „Расте, не старее“, но някой е преброил буквите и се оказало, че те са тринайсет. Решили са, че това не е добър знак, не е на добро и тогава прибавили още и „но“ – „Расте, но не старее“...“

За още интересни моменти от историята на столицата разказват в предаването гостите от Регионалния исторически музей – София.