Инж. Богдан Милчев: Пътната безопасност не е приоритет на нито една институция

Пътната обстановка в страната –  поглед към изминалата година.

Инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност коментира в “Нашият ден“ пътната ситуация в момента.

Има ли спад на ПТП

“Има почти незначителен спад в ПТП, но в същото време, това което ни показва статистиката, е – нечувано за всички времена на статистиката – намаляване на жертвите от Пътно-транспортни произшествия. Говорим за периода 2020 спрямо 2021 г.

Имаме повече от 160 човека намалени, това е повече от 20% за една година да намалиш жертвите. Дали се дължи само и единствено на пандемията? Аз смятам, че не е така, подозирам, че се дължи и на статистиката, статистическата информация и начина, по който се обработва.

Времето ще покаже, защото ние сме свидетели, че освен ограничаването на движението на хората през миналата година, друго реално нещо, което да се е свършило по темата "Пътна безопасност", няма. Не успяхме вече пета година да създадем новото законодателство, за което толкова много сме говорили

Има много проблеми, които виждаме, че политиците искат да решат. Мисля, че много бързо новите политици ще разберат, че за тях това е едно досадно служебно задължение. Оказва се, че то не е приоритет на нито една институция. Всички институции, които имат отношение към пътната безопасност – за тях това е едно допълнително тежко бреме. А и институцията, която създадохме нарочно, именно да приоритизира този проблем – Държавната агенция за пътна безопасност – се превърна в една паразитна структура. Ние се нуждаем от страшно много промени както структурни, така и кадрови. Съмнявам се, че ще дойде време през тази година за такива промени.“

Променя ли се характеристиката на ПТП

“Процентът на самокатастрофиралите продължава да бъде висок. Знаете ли защо в България страшно много хора самокатастрофират? Ясно е, че това е човешка грешка, някой шофьор е допуснал грешка, но тук идва въпросът – защо допускаме по-често човешки грешки в България, отколкото в другите страни?

Защото инфраструктурата, по която се движим, е така направена, че ние се уморяваме по-бързо. А защо се уморяваме по-бързо? Защото няма маркировка, не е осветено, има страшно много дупки, неравности по пътното платно, защото пътищата не са проектирани безопасно. И тогава шофьорите се напрягат много повече да търсят контура на пътя и всичко останало. От там идва голямата беля – уморяваме се по-бързо и по-често допускаме грешки и самокатастрофираме.

Ако ние сменим фокуса и спрем да се фиксираме в поведението на шофьора, защото то е такова, каквото е. Но, ако тръгнем да променяме средата, в която този шофьор се движи, смятам, че тогава ще постигнем нещо. Но това е едно разбиране за пътната безопасност, което за съжаление е изключително далече на този етап от управляващите пътната безопасност.

При тях има пълна фиксация – да глобим повече шофьори, да превъзпитаваме шофьора. Не можем да произведем всеки един шофьор като състезател от “Формула 1“ и с безупречен контрол върху автомобила. Шофьорът просто трябва да спазва правилата, когато седне зад волана, пътят да го води. Това нещо няма как да се случи на този етап. Просто защото няма такова разбиране за пътната безопасност.“

Новите пътища

“Това, което ми прави впечатление, при изграждането на новите пътища е, че отново не е допуснат извънсистемният контрол. Апелираме няколко пъти с писма до Министерския съвет, че трябва нормативно да бъде регламентиран извънсистемният подход.

Експерти от неправителствения сектор да могат да има достъп и до проектната документация, и достъп на място по време на ремонта или, когато се изгражда новият път. Защото тогава още на проектно ниво или по време на самия ремонт могат да бъдат коригирани страшно много неща. Когато сложим асфалт и боя, вече е късно за реакция и започваме да си прехвърляме отговорността.“

Новото в делото за смъртта на Милен Цветков – търсене на умисъл след употреба на алкохол и наркотични вещества

“Това не е промяна, това го има като възможност, интересното е, че за един толкова знаков случай прокуратурата е предприела този подход. Всички с интерес следим как ще се развие чисто юридически, но искам да ви кажа, че ако прокуратурата се провали с това повдигане на обвинение, и съдът върне за оправяне на обвинението, че няма умисъл цялото дело – ще станем свидетели на доста несправедливи неща, защото всички видяхме на екраните един невинен човек, всеки един от нас можеше да стои на светофара, просто няма никакъв шанс да направиш каквото и да било в тази ситуация. Дали има умисъл или не – вече е една юридическа битка, на която предстои да видим крайния резултат.“

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.