77 години от откриването на Казанлъшката гробница

На 19 април през 1944 г случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип. Открита е от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение.

Тя била висока 7 м, с диаметър на основата 40 м. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.

Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.

Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.

В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата – кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети, се смята, че е била ограбена още в древността.

Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

След пресяване на големия слой прах, натрупал се по пода на гробницата, са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четирдесет дребни полусферични златни „копченца“, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка, златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.

„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

Радослав Петков, зам.-директор на Историческия музей “Искра“ в Казанлък разказва в “Нашият ден“ за историята и значението на това откритие:

“Гробницата е открита при изкоп за противосамолетно скривалище, окоп, в един от емблематичните за град Казанлък паркове – “Тюлбето“. Войници разкриват входа на гробницата, влизайки вътре, виждат едни прекрасни художествени изображения. Съобщават на директора на Историческия музей – Димитър Чорбаджийски – Чудомир, нашият виден художник и литератор.

Тя е един от най-важните регионални и национални паметници заради нейната история. След големите изследвания, които са направени след откритието на гробницата, тя е датирана от края на IV – началото на III в пр. н. е. в романтичната Розова долина в близост до античния град Севтополис. Отбелязва връх в развитието на елинистическото изкуство и представлява важен принос към изкуството на целия елинистически свят.

Най-голям интерес предизвикват стенописите на “Казанлъшката гробница“. Това са единствените запазени произведения на елинистическото изкуство от този тип, които са открити точно в същия вид, в който са били нарисувани и изпълнени.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.