Несъмнено икономиката е във фокуса на прожекторите през изминалата седмица. Имаше и изслушване на финансовия министър Кирил Ананиев в Народното събрание, където той гарантира, че "парите в Сребърния фонд са непокътнати" и подчерта, че кабинетът в оставка няма да внесе предложение за актуализация на бюджета, тъй като засега такава не се налага.
Фискални или монетарни са рисковете пред българската икономика? Анализ на ситуацията прави в "Нашият ден" икономистът и преподавател в УНСС д-р Щерьо Ножаров:
"За мен това е централният въпрос, тъй като дългата политика на прилагане на отрицателни или нулеви лихвени проценти изключително много изтощава икономиката и води до липса на възможности за маневри в икономическата политика. (Това е все едно да дръпнете леко ръчната спирачка на своята кола, ако тя не може да работи добре и да я забравите за дълго време.) Това в голяма степен я изтощава и фискалната политика след това става непредсказуема. Затова монетарната политика към момента трябва да бъде коригирана."
Стъпки
"На първо място трябва да се коректират редица от разходите, които в момента се правят в държавния бюджет, тъй като са прекомерни и силно завишени. А приходите са надценени и може да не се реализират. Очакваме и падежи по плащане на външния дълг през следващите години, което означава, че това поставя в редица рискове икономическата политика при нейното планиране. Трябва една сериозна ревизия на разходната част на бюджета."
Задачата на новия финансов министър
„Моите очаквания са да вземем външен дълг между 2,5 и 3 млрд. лева, за да завършим годината с фискален резерв около 6 млрд. лв. В противен случай без такъв външен дълг около 2,5-3 млрд. лв., който да е нов до края на годината, смятам, че фискалният резерв няма да бъде на съответно адекватното законово ниво. На един следващ финансов министър няма да му е лесно през целия мандат, тъй като ще има всяка година плащания на падежи по външния дълг, задължително планирани дефицити и полето за маневри ще бъде много ограничено. Икономическата политика започва да става изцяло и само фискална, а монетарната политика просто изчезва и спира да работи. Възстановяването на българската икономика ще бъде бавно."
Инфлацията
„Очакваната инфлация през тази година според мен ще бъде около 3-3,5%, защото международната икономика започва да се възстановява, има повишено търсене на международните пазари на суровини – това ще окаже известен натиск. Има и известни военни конфликти, които припламват тук и там, което също оказва влияние върху цените на суровините.
Населението е свикнало с увеличението на различни социални и нормативни плащания и ще поддържа някакъв темп на потребление, което ще окаже влияние върху инфлацията.
Проблемите, които предстоят, са донякъде надценените възможности за финансиране от европейски средства. Очакваме да получим малко над 2 млрд. евро да получим по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Те още не са одобрени – не сме изпратили Плана. Имаме и завишени капиталови разходи, които са нерентабилни и неефективни.
Политиката на нулеви лихвени проценти води до там, че изпадаме в един капан на ликвидността. Тя работи само при затворени икономики.
Обобщение
"Covid не е овладян. Ваксините не дават нужния ефект. Търсенето на българските стоки на международните пазари, за съжаление, не се покачва с темпа, който се очакваше при възстановяване на световната икономика. Т.е. местният износ няма да бъде толкова засилен, колкото се очакваше.
Приходната част на бюджета може би ще остане сравнително стабилна, макар и леко оптимистично заложена. Но разходната част на бюджета бих определил като силно неефективна и изискваща кардинално преразглеждане – особено капиталовите и инвестиционните разходи. Това надхвърля разходната част с 24-26% спрямо предходни периоди. Очакват ни 3-4 тежки години заради плащания по външния дълг и задължителните дефицити, които ще се изискват, за да излезем от капана на Covid кризата. А за тази година – единственото спасение е кардинално преразглеждане на неефективните завишени разходи в бюджета, които не дават антипандемичен ефект."
Чуйте повече в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
