Защо разследващият журналист Николай Стайков е част от доклада на „Репортери без граници“

Защо Николай Стайков, разследващ журналист от Антикорупционния фонд, стана част от доклада на „Репортери без граници“ за медийната свобода в България и какво отсъди Софийският районен съд по повод задържането му на 8 август 2020 г. от МВР, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Николай Стайков:

Задържан за чупене на пейка, без да има пейки

„МВР отрече, че е имало такова задържане изобщо, при положение че държите в ръцете си документите, които сте подписали при задържането, а в същото време гледате по телевизията как говорителят на СДВР отрича изобщо да има такова нещо, ситуацията е, меко казано, странна. Моят случай, проверката, която направи СДВР, беше около седмица-две преди да стане случая с побоя на Димитър Кенаров на протеста на 2-ри септември. Аз тогава предупредих заместник-директора на СДВР, който беше председател на Комисията по вътрешна проверка, и шефовете на Охранителна полиция, че ако не вземат мерки, ще има много по-сериозни случаи и ще се обясняват пред много повече камери и това се случи само две седмици по-късно. Така че това, което стана ясно и с последните изказвания, имаме целенасочено отричане, прикриване на факти и обстоятелства, изкривяване на статистика, само и само да не се понесе нито административна, нито политическа отговорност. А за моето дело – разбира се, в онази ситуация заведох дело, за да оспоря заповедта за задържане. Знаете, че не стават за ден-два нещата в съдебната система, но все пак за няколко месеца, по-малко от една година, имаме две или три заседания и окончателно решение на Софийския районен съд, с което се отменя заповедта за задържане, като, забележете, според МВР изобщо не е имало такова задържано лице. Използват се изрази и евфемизми – "покана за отвеждане до районно управление за установяване на самоличност", но всъщност става дума за истинско задържане с всички атрибути на полицейското задържане. Т.е. издаване на заповед за задържане, провеждане на обиск, опис на вещите и намереното имущество.“

112-и в класацията за медийна свобода

„В момента лично аз съм учуден, че България е паднала само с едно място надолу в класацията, тъй като през изминалата година стана пределно ясно, че институциите не просто игнорират проблема с медиите, а отричат, и умишлено и целенасочено замазват проблема с липсата на контрол върху задържането на журналисти. Да не говорим и за случая на Димитър Кенаров, където имаше и физическо насилие. Този е единият случай, който е цитиран в доклада на "Репортери без граници". А другият случай, който влезе в официалния доклад, е за заплахите срещу мен по повод разследването „8-те джуджета“, за които Прокуратурата и полицията реагираха едва след като международни организации призоваха за разследване. Но разследване така и не се случи.“

"8-те джуджета" и охраната на Николай Стайков

„Охраната, която Софийска градска прокуратура нареди след реакцията на международни организации, която беше около две седмици след въпросните обаждания за белите ковчези, които бяха не едно и две, а през 20-30 минути в рамките на 24 ч., т.е. систематично действие, охраната беше в рамките на два-три месеца след това, и след това Софийска градска прокуратура прецени, че опасността е отминала и отмениха охраната. Но куриозната ситуация остава. Моята жалба до полицията автоматично отива в Прокуратурата, която казва, че няма какво да се разследва, тъй като заплаха няма, а в същото време друг един прокурор в друга една част на Прокуратура решава, че аз трябва да имам охрана, тъй като има опасност. Т.е. една част на Прокуратурата мисли едно, друга мисли друго, и пак да кажа – никакво разследване не се е случило.

Според мен фундаменталният проблем е, че Прокуратурата не смята журналистите, и в частност разследващите журналисти, за свои партньори в търсене на истината и справедливостта, а ги смята за нещо друго, сега в момента не искам да спекулирам за какво. Не сме от една страна на барикадата и това е много жалко. Докато не се промени това, няма да има истинска промяна в България. А в случая категорично става дума за хора, наети от засегнати лица от историята "8-те джуджета". И тъй като не става дума за кой знае колко софистицирана организационна схема, тя много лесно би могла да бъде разследвана и затова по-добре да се претупа. Изобщо като цяло благодарение на медийния комфорт, който имат все още управляващите и част от статуквото в съдебната система, те могат да си позволяват неща, за които бих казал, че в нормални ситуации и това, което наричаме нормални страни, би трябвало да се понася много сериозна политическа отговорност.

Но в края на краищата това е част от работата ни и лично аз нямам друго намерение освен да продължавам напред. Изчаквам много търпеливо, за да видя какво става с прокурорската проверка, която се бави, с много дела, които имат връзка с целия казус. Не само, че следя внимателно, но имам намерение да публикувам неща, които са свързани. Категорично темата трябва да бъде продължена и ще бъде продължена.