Възкресението през погледа на творците

Как виждаме Възкресението на Христос и неговото разпъване през погледа на творците.

Темата коментира в “Нашият ден“ изкуствоведът д-р Пламен Събев.

“Този вид изкуство е малко специфичен тип интерпретация на нещо, което хората, в своята единна вяра, концентрират и възпроизвеждат според обща вяра и според обща представа.“

“Именно тук, в тази основа, се заражда и канонът в изкуството. Когато говорим за иконата, трябва да имаме предвид, че това е нещо, което е свързано с много древна традиция, и което в една или друга степен продължава да се спазва и да се повтаря поколения след поколения.“

“На Балканите и в България доста икони са се възпроизвеждали и са се правили, илюстрирайки Страстите Христови. Тук бих искал да подчертая тази силна привързаност на вярващия народ към този тип изкуство, така както и в много други страни.“

“Това е изкуство, което, не само че се възприема като някаква форма на талант, но и форма, в която духовната сила се влива. Самата икона се превръща в духовен съд, в който се влива благодатта.“

“Именно на тази основа всеки посетител в църквата, когато съзира икона, особено със Страстите Христови, той се прекланя и благоговее. Това нещо се е предавало от поколение на поколение.“

“Говорим за една много респектираща форма на изкуство, в която се наблюдават и интерпретации.“

Образът на Възкресението през вековете в български контекст

“Древните традиции са малко по-различни от онова, което се интерпретира в по-късните периоди, да кажем във Възраждането. В древната традиция се почита един тържествен тропар, който определя момента, в който Христос слиза в ада и заедно със своите силни ръце измъква от гробовете Адам и Ева.“

“По този начин се символизира и се представя всъщност победата над смъртта, над злото, над греха, който е първоначално натрупан чрез Адам и Ева. Тяхното издигане от гробовете означава победа над този грях и над тази смърт. Точно този епизод се е представял в древността и точно това се е представяло като Възкресение Христово.“

“Едва в по-късните периоди на Възраждането виждаме вече върху икони, върху стенописи, един малко по-различен поглед – отместване на гробния камък и буквално издигане на тялото Христово от гроба, а от двете страни стража, която е доста изумена от това велико чудо. Този вид иконография се води като образец от Западна Европа, навлиза влиянието на Западноевропейското изкуство.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.