7
В последно време за българите султанатът Оман не звучи толкова непознато. Това може би се дължи на сравнително достъпните круизи в Персийския залив, които задължително акостират в столицата Мускат. Въпреки това страната, управлявана мъдро в продължение на 50 години от султан Кабус, си остава далечна и дори екзотична.
Художничката Петя Илиева е посещавала Оман неколкократно, рисувала е там и е представяла българските шевици. Разговарях с нея в Южния парк. Наложеното от пандемията интервю сред природата ни позволи да преживеем за минути няколко сезона – от проливен дъжд, пред пронизващ вятър до ведро слънце.
В Оман, обаче времето се дели предимно на горещо и много горещо, освен в тучната област Салала, където зеленината надвива традиционния за страната лунен пейзаж.
Художничката Петя Илиева, която неотдавна изрисува с колажи от Белгия трамвай и облепи с мотиви от културното наследство на България и още 21 държави тролейбус в София, разкрива още подробности за нравите и забележителностите на арабския султанат.
Днес Оман е символ на благоденствие, а преди управлението на султан Кабус бин Саид в страната е имало едва 10 км асфалтирано шосе и е липсвала социална политика в медицината и образованието. Днес и в най-затънтените кътчета на ветровитите и каменни пустини, които са основният релеф в държавата, има училища и супермодерни болници, обучението до края на гимназията е задължително и безплатно. А всеки който иска да учи в странство е достатъчно да напише аргументирано писмо до специална организация, за да получи щедра стипендия.
Художничката Петя Илиева не спира да ни удивлява със спомените си от Оман. Въображението не е в състояние да измисли толкова драстичен контраст – столицата Мускат прилича на сватбена торта, пльосната в каменна кариера. Забулени жени свещенодействат с компютри. Сковани без нито един пирон, древни ладии „дау“ акостират до многоетажни круизни кораби. Мъже със затъкнати в белите роби ножове – ханджар управляват петролни рафинерии от пултове като на космически кораб...
Художничката, която разнася славата на българските шевици по света чрез картините си е вградила нашенски елементи и в платната, които е рисувала в Оман. А пък приятелствата, създадени в арабския султанат е вградила в сърцето си.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
