Застъпничеството като форма на социална подкрепа

Какво представлява застъпничеството като форма на социална подкрепа, къде и как възниква то? Може ли да бъде част от държавната политика или остава доброволен акт на съпричастност? Превъзхожда ли го самозастъпничеството или го допълва?

Всички действия, които организациите и отделните лица предприемат, за да окажат натиск за промени на дадена политика или поведение на институция или органи на властта с цел да защитят интересите на конкретна личност или група от хора и да съдействат за тяхното най-добро развитие. В този смисъл да помогнем на бездомен човек в квартала ни, който не може да се грижи сам за себе си, да бъде настанен някъде, звънейки многократно на различни телефони и влизайки в контакт със социални служби и администрации, е застъпничество, но да работим за равнопоставеност в трудовото възнаграждение на жените с това на мъжете също е застъпничество, въпреки че касае живота не на един човек, дори не на уязвима група, а горе-долу на половината човечество. Доста различни по своя характер и насоченост могат да бъдат тези действия, дори лобизмът може да бъде разглеждан като част от тях, няма как да ги обхванем всичките. 

Акцентите са върху застъпничеството за хора с увреждания – една социална група, която се нуждае от особена подкрепа, а често не я получава от държавата. 

Застъпничеството за конкретна уязвима група от хора също може да има разнообразни форми – Миряна Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“, подкрепяща хора с интелектуални затруднения, и Валентина Ташкова, граждански активист с много социални каузи, работят в обща посока, но по различни начини. 

За Миряна Сирийски начинът е социалната работа с нейните професионални и етични стандарти. През тази призма застъпничеството е вид социална услуга, упражнявана от дълго време в неправителствения сектор и залегнала вече и в Закона за социалните услуги, която тепърва предстои да бъде развивана така, че да обхване повече хора. Тя обяснява и какво е самозастъпничеството и как не бива да се подценяват способността и правото на хората с интелектуални затруднения да изразяват позиции и да вземат решения, свързани с живота им.  

Чуйте в звуковия файл.

“Всичко, което е нужно, за да триумфира злото, е добрите хора да не правят нищо” – казва ирландският политик Едмънд Бърк преди три века. В тази посока са мислите, но най-вече действията на Валентина Ташкова, граждански активист и борец за няколко каузи, представител на общност „Мостове“. През нейния поглед застъпничеството е следващата крачка след даряването на пари, която един активен гражданин трябва да предприеме. А формата на това застъпничество са разговори с институции и власти, писма, групов натиск. И борбата е не само за хората с увреждания, но и за всички останали. 

Чуйте повече в звуковия файл.