Какво показват резултатите от зрелостните изпити през 2021 г.? Според данните от МОН дванадесетокласниците са се справили успешно с държавните зрелостни изпити въпреки дългите периоди на дистанционно обучение през последните две години.
Съизмерими ли са резултатите с предходните години? Трябва ли да се успокояваме при общо 39 пълни шестици по двата задължителни изпита, като се има предвид, че близо 50 хил. зрелостници се явиха на изпитите?
Темата коментира в “Нашият ден“ Златка Димитрова, експерт по образователни политики в Сдружение “Образование 20-30“, част от екипа експерти, провели проучванията за ключовите компетентности и тяхното място в нормативната уредба.
"Откроявам три елемента, които можем да разгледаме. Първо, дали наистина можем да смятаме, че вече за доста поредни години средният резултат от добър 4 е успешен. На първо място – за младите хора, които завършват средно образование.
Но от друга страна, можем да зададем и въпроса – наистина ли трябва да смятаме, че една и съща тенденция в резултатите на учениците означава, че те не са имали пропуски по време на пандемията и че тази пандемия не е оказала негативни въздействия върху тях за мотивация върху умения и компетентности, които са придобили.
И не на последно място, нещо, което нас най-много ни интересува в този разговор за компетентностите на младите хора, които тепърва ще се реализират. Наистина ли този формат ни показва, че младите хора имат умения и компетентности, с които да бъдат успешно реализирани и ние вече сме давали многократно отговора, че, не, този формат в момента на зрелостните изпити не показва дали зрелостниците имат умения като критично мислене, креативност. Дали могат да работят в екип, дали са емоционално интелигентни и могат да разрешават проблемите, с които ще се сблъскат тепърва и в бизнеса, и в живота.
Така че, когато отворим темата за компетентностите, това е един от изводите, който ние продължаваме да правим всяка година без изменение. Така че и тази година не беше изключение."
Матурите бяха последни по старата програма
"Вярно е, че последните учебни програми, които са актуализирани, ще бъдат в сила от следващата учебна година.
Това обаче сякаш далеч не означава, че можем да очакваме, че от следващата учебна година ще има нов формат. Поне засега няма такава заявка от Министерството – за разлика от това, което се случи във външните оценявания в четвърти клас. Като там форматът тази година е по-различен.
МОН даде заявки, че това е причината, поради която не можем да сравняваме Националното външно оценяване от четвърти клас с предходните години именно заради този различен формат, който по заявка трябва да оценява по-скоро компетентностите на учениците, а не само техните знания.
Може би е малко амбициозно да очакваме, че матурите ще бъдат с изцяло нов формат."
Чуйте Златка Димитрова в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
