Доц. Георги Лозанов: Беше важно БНТ да обясни защо прекъсва програмата си

Кога и в какви случаи се иска право на отговор, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, медиен анализатор, преподавател във ФЖМК и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).

„Законът предвижда, че можеш да поискаш право на отговор, ако се чувстваш засегнат от нещо, което е казано или показано в медия. Тогава ръководството на медията е длъжно да ти даде възможност да отговориш за това, което те е засегнало със същия по обем материал или текст в същото предаване, в следващото му издание. Тази обща рамка не е само в Закона за радио и телевизия, но и в Етичния кодекс на българските медии, който е подписан от по-голямата част от тях.“

Казусът БНТ

„Ако действително министърът е поискал право на отговор по установения от закона ред, определено може да се каже, че на него не му беше дадено реално право на отговор. Защото правото на отговор предполага той да бъде оставен в същия по обем време своите аргументи – защо е засегнат, кое го е засегнало и защо това, което го е засегнало не е така. А в този случай, водещата непрестанно му задаваше въпроси върху неговото изложение, което вече е друг жанр. Правото на отговор е много специфичен жанр, защото той можеше да изпрати текст и той да бъде прочетен или да отиде с текст и той самия да го прочете, и не бива по никакъв начин представител на медията да възпрепятства неговия отговор. Но, ако той е бил поканен за интервю, а не е поискал право на отговор по установения ред, тогава е логично, министърът да отговаря на въпросите, а не да ги покрива с монологично изложение. Ако имаме първата хипотеза, че министърът е поискал право на отговор, то в този случай, той може да подаде жалба през СЕМ и СЕМ трябва да санкционира медията, в случая БНТ за това, че не е дала реализация на правото на отговор. Но пак казвам, правото на отговор трябва да бъде поискано по закон с писмо до медията, в което е описано какво го е засегнало, на коя минута и т.н. Хубаво е това писмо да бъде адресирано до медията, и до СЕМ, но аз не съм много сигурен, че всички участници в този казус знаят точно какви са реалните процедури в подобни случаи.“

Неотложният журналистически жанр „пряко включване“

„Понеже става дума за Обществената телевизия, е хубаво да се знае, кое е наложило тази неотложност да прекъсва предаване, заради пресконференция на някаква партия. По закон, действително има институции, които могат да поискат прекъсване на програмата на обществените медии и те трябва да получат веднага достъп до ефир. Тази разпоредба е указателно по отношение на тези, които по закон могат да го направят, но съвсем не казва, кои не могат да поискат такова прекъсване на програмата на обществените медии. Това означава, че е въпрос на редакционна политика и независимост, медията да реши, ако нещо ѝ се струва достатъчно важно и информацията съдържа спешност, тя да информира аудиторията.

В случая с прекъсването на програмата на БНТ, заради пресконференция на една партия, беше важно БНТ да обясни защо прекъсва програмата си и каква е неотложността за излъчването на тази пресконференция. Но, още по-важно е, че за разлика от търговските медии, БНТ и БНР имат задължение по отношение на съдържанието на икономическа и политическа тематика – да спазват плурализма на гледните точки. Тоест, когато БНТ е решила, че тази пресконференция е много важна и е прекъснала програмата си, за да я излъчи, и в тази пресконференция е имало остро политическо съдържание, с агресивни тези към конкретни фигури, тогава непременно със същата спешност трябва да дадеш думата на тези, които са засегнати и то в рамките на същото предаване, веднага. Ако този плурализъм не е спазен, БНТ подлежи на санкция, не защото е прекъснала програмата си, а защото е излъчила политическо съдържание – една гледна точка, без веднага да осигури другата гледна точка. Това означава, че водещия или редакторите на прекъснатото предаване е трябвало да потърсят по телефона, например засегнатите страни от чутото на пресконференцията.

Можеха да изчакат с директното включване и после, след предаването да направят извънредно студио, в което да има водещ, да пуснат запис от пресконференцията, да потърсят засегнатите страни и коментатори. Това вече би било едно политическо предаване с всички гледни точки. Това не се получи в БНТ – прекъсването не беше поставено в необходимия контекст, въпреки изискването на закона. Хубаво е да се знае, че редакционната независимост на избора какво да пуснеш в едно предаване, попада под санкцията на плурализма."