Проф. Лозан Митев: Нямаме нормално физическо възпитание от 1-ви до 4-ти клас

Какво е стратегическото място на спорта и спортната култура у нас? Защо все повече се неглижира спортното възпитание сред подрастващите? Защо е важно участието в Олимпийските игри и как трябва да се възприемат те?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Лозан Митев, ръководител катедра „Мениджмънт и история на спорта“ в НСА:

"Спортната култура е едно социално понятие, което означава характеристиката на ценностите, които едно общество споделя за развитието на двигателната активност, спорта и състезанията. На второ място, това е въпрос на лична култура, в която всеки член на обществото полага определени грижи за себе си и за ближните си.

Ако от тази призма правим анализите на съвременното състояние на развитието на спортната култура в България, ще видим, че нашето общество, раздирано от общата си криза, е твърде пъстро по проявите и по развитието на спортната култура, като твърде често тези различни форми водят до състояние на криза.

Особено тежка е кризата на това, което наричаме “институционален спорт“ или официалният спорт в България, тъй като един път заради Covid кризата, на второ място, заради прекаления процес на комерсиализация, който в последните десетина години засяга света, доведе до едно важно обстоятелство, че официалният спорт у нас сякаш загърбва социалните потребности и проблеми на обикновения човек и то предимно на младия човек, който не е елитен състезател, а има интересите и желанието за занимания със спортна дейност."

Спортните клубове

"Концепцията за раздаване на пари е принципно объркана, защото критериите, по които се раздават парите и механизмите остават, съобразно нормативната база, която съм преглеждал, създават условия за субективност.

Не съм бил свидетел и не зная точно как се разпределят средствата в Министерството, но при всяко положение нормативните документи, с които съм се запознавал, приети и в Закона за физическото възпитание, и нормативната база на Министерството, създават условия за едно несъответствие на разпределението на средствата с нуждите на обществото и с капацитета на спортните организации и тяхната ориентация.

За да бъде изкоренен този субективизъм и несъответствие, се изисква едно радикално преразглеждане на политиката за финансиране на спортните организации."

Как да се промени политиката за финансиране

"За да променим политиката на финансиране, трябва да сменим стратегията в развитието на спорта. Моето виждане е, че това, което предстои пред нашето общество, е грижата за младото поколение, което е до 18 години. Тази грижа трябва да бъде насочена всеобхватно, в цялото общество. Не може да бъде концентрирана в определени оазиси, където има тук-таме спортни клубове или спортни централи.

Основната ни мисия в бъдеще е да създадем една здрава и спортна нация от всички млади хора. Това налага преформатирането на държавните и общинските средства към цялата система на образование и развитието на спорта.

Нямаме нормално физическо възпитание от 1-ви до 4-и клас поради факта, че то не се преподава от специалисти. Това е едно крещящо противоречие. Дете, което до 4-и, 5-и клас няма спортна култура, е загубено за спорта.

Считам, че съвременната концепция за развитието на спорта у нас робува на схващания, които са от средата на ХХ в."

Олимпийските игри

"Олимпийските игри в Токио се провеждат в условията на една тежка криза за световния спортист и за олимпийското движение като цяло.

От тази гледна точка ние не бива да имаме някакви свръх очаквания за бъдещето на олимпийското движение, защото там няма да се случи вълшебство.

Игрите трябва да се проведат от гледна точка на идеята и традициите на олимпийското движение.

На второ място, много сериозни ангажименти, чисто икономически, които олимпийското движение и Япония, които налагат необходимостта тези игри да се проведат макар и при много трудни условия от гледна точка на нас обикновените, които ще наблюдавам Олимпийските игри.

Въпросът е как гледаме ние на Олимпийските игри.

Идеята на тези игри е да бъдат празник, един фестивал, една демонстрация на хуманизма в спорта. Това не бива никога да се забравя. За жалост нито в медиите, нито в нашато спортна политика се разбира този важен въпрос.

Главната идея на Олимпийското движение е да изтъкне идеята за нравствените принципи в спорта и идеята за хармоничното развитие на човека, за приятелството и респекта между народите в света и посланието на идеята за мира.

Ако ние пропускаме тези основни принципи на Олимпийското движение и останем само на размишляване за това кой какви резултати е дали е къде се е класирал, отиваме към загуба на смисъла на тези игри и ги превръщаме в един сбор от световни състезания и то комерсиални

Не можем да обвързваме класирането на България по един или друг начин с мисията на Олимпийските игри.

Робуваме на една доктрина, че трябва да бъдем непременно в първата осмица или десетка на тези игри, но само от гледна точка на спортните резултати."

Какво може да се направи

На първо място, във всички детски градини да бъдат премахнати телевизионните екрани.

И да се застъпи т.нар. "автентично физическо възпитание" на децата вместо комерсиалната концепция, която все още съществува.

Темата коментира в “Нашият ден“ Йоанна Дочевска, председател на Асоциацията за развитие на българския спорт:

"В последните години на европейско ниво не само в България се отчитат много тревожни тенденции, които пък рефлектира и към нашата държава и се отразяват в 2 до 3% спортуващи редовно и 78% от българите, които никога не са посещавали спортен клуб.

От друга страна, имаме силата на спорта, която формира над 2% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз и има 3,5% от всички заети във всички сектори.

Но има проблем, който се и на европейско ниво и ако бих могла да кажа каква за решението му - може това би било въпрос за милион долара.

Все още няма точна формула, с която да върнем хората в спортните зали в активността и да заобичат отново спортна, както е било преди.

Ако се вгледаме в ежедневието ни то е много по-различно, отколкото отпреди 20, 30 или дори 100 години.

Физическата активност, дори като част от ежедневната ни работа липсва все повече и може това ще се задълбочава с компютъризирането и с навлизането на новите технологии.

Безспорен е фактът, че две трети от възрастните не достигат в момента препоръчителната физическа активност според Световната здравна организация, която е поне 150 минути на седмица."

Професионалният спорт

"Отлагането на Олимпиадата, пандемията, всички тези фактори, които не можем да променим, донесоха много последствия след себе.

Само отлагането на игрите се изчислява на над 1,6 млрд. евро като директни и индиректни последствия.

Това са последици, които ще анализираме години напред и ще се опитваме да върнем поне на нивата преди пандемията."

Чуйте Лозан Митев и Йоанна Дочевска в звуковия файл.