Силвия Шаш на 70

Силвия Шаш израства в музикантско семейство – майката е колоратурно сопрано, а бащата е преподавател в музикално училище. Родена е близо до Будапеща на 12 юли 1951 година. На 14 г. прави своя сценичен дебют в оперета от Адам с училищен оркестър. Скоро след това започва да следва в Музикалната академия „Ференц Лист“ и я завършва за две, вместо за пет години. Става част от Унгарската държавна опера за седем години, дебютира там през 1971 г. като Фраскита в „Кармен“ от Бизе. С голям успех пее още Фрая от „Рейнско злато“ от Вагнер, Виолета от „Травиата“ на Верди и Мими от „Бохеми“ на Пучини.

След 1975 г. започва международната кариера на сопраното с дебюта в „Отело“ на Верди на сцената на Шотландската опера. Година по-късно дебютира в „Ломбардци“ на сцената на Ковънт Гардън, през следващата година се връща в ролята на Травиата. През 1977 г. прави своя италиански дебют в Торино като Лейди Макбет, в същата година е и знаковата й поява в Метрополитън (единствена на тази сцена) като Тоска с Хосе Карерас и Ингвар Виксел. През 1978 г. дебютира в Ла Скала с Пласидо Доминго в „Манон Леско“ на Пучини под диригентството на Жорж Претр.

Силвия Шаш има щастието да се докосне на сцената и до легендарните артисти от златната епоха на оперното изкуство като Борис Христов, Алфредо Краус, Джузепе Тадеи, диригентите – Де Фабритис, Молинари-Прадели, Алберто Ереде, както и до следващото знаменито поколение – Доминго, Карерас, Капучили, Брузон, Шолти, Гардели, Бърнстейн... Сценичната кариера на сопраното продължава 24 години, цялостната – над 40-сет. Занимава се активно с литература, изобразително изкуство, преподавателска дейност.

Само две години след първия си професионален спектакъл Силвия Шаш печели Международния конкурс за млади оперни певци в София, оставяйки ярка диря в съзнанието на българската публиката като Травиата. Често след това говори с много любов за срещите си с нашата сцена.
Наричат я през годините „новата Мария Калас“, сравнение, който не ѝ е по вкуса (по-нейните думи Калас не заслужава да бъде приравнявана с никой следващ). „Титлата“ е измислена от журналисти в Екс-ан Прованс по време на първата ѝ поява там като Травиата.

„Това, разбира се, е комплимент, но не помага, а създава трудности. Калас е уникална! Може би за журналистите е интересно да титуловат, но за певеца е все едно да му стовариш сто килограма на плещите. Навсякъде ме сравняваха с нея. Да, това е комплимент, но не помага.“ – споделя певицата.

Силвия Шаш е само на 25 г., когато е поканена от Калас в дома ѝ в Париж.
„Всичко започна, когато бях във Виена за подготовка на Аида във Виенската Щатс-опера. Диригентът беше Ленард Бърнстейн. Той искаше да промени заглавието и да дирижира Фиделио, защото през същата година беше записал интегрално всичките симфонии на Бетовен и искаше да остане в тази „вселена“. Затова от театъра ми предложиха вместо Аида да направя Леонора. Казах – не! Това е толкова специална и трудна партия, моят глас не е подходящ за нея. Едно е да пееш концертно ария от Бетовен, но цялата партия е ужасно трудна! И така, ръководството на театъра ни помоли да се разберем. И ние се срещнахме в „Сахер Хотел“ във Виена. Той ме погледна в очите и каза – „Приличаш на неродената дъщеря на Мария Калас!“ Може би характерът ми или нещо във физиката го е провокирало, не зная… И помня, че тогава пяхме в дует. Той беше моят Радамес! (разказва Силвия Шаш с усмивка)

Идеята да ни срещне с Калас се роди тогава и той реши да организира всичко. Попита ме дали съм съгласна. Казах – разбира се, тя беше мой идол! Но си помислих – това е една мечта, която няма как да се случи... След известно време, при едно мое гостуване на фестивала в Залцбург, получих обаждане от негов секретар. Всичко за срещата беше готово. Трябваше да отида на уречената дата в Париж. Калас отказа присъствие на каквито и да било журналисти, покани само мен и съпруга ми. Тези пет часа белязаха живота ми нататък. Бърнстейн беше на записи и се присъедини към нас за половин час. Това, което всъщност ни доближава една до друга е абсолютното разбиране, че изкуството е посвещение, непрестанно задълбочаване, усъвършенстване, изучаване, търсене, което изисква цялата ти любов и енергия...“

В същото интервю от 2012 г. Силвия Шаш разказва, че при отбелязване на нейната 40-годишна творческа дейност е получила най-поетичното признание от управата на френския град Нант. След прожекция на филма „Травиата“ с нейно участие и подарили наречен на нея специален сорт камелия, който оттогава носи името „Камелия Силвия Шаш“!
„Ако бяха нарекли звезда с моето име, нямаше да съм толкова щастлива, защото цветето можеш да докоснеш. Разбира се, това е и красиво признание за моята „Дама с камелиите“...“



Силвия Шаш получава много и различни отличия за своята дългогодишна артистична дейност, също и като преподавател с ежегодни майсторски класове по цял свят и като жури на престижни конкурси.

В предаването „На опера в събота“ на 17 юли от 20 часа звучат откъси от „Травиата“, „Макбет“, „Дон Карлос“ на Верди, „Норма“ от Белини, „Тоска“, „Мантията“ и „Манон Леско“ от Пучини, „Замъкът на херцога Синята брада“ от Барток, „Четири последни песни“ от Рихард Щраус и др.

Снимки: Фейсбук страница на Силвия Шаш