Качеството на човешките отношения е основен фактор за качеството на живот

Стареенето е неизбежно, но може да бъде наситено с много по-положителни преживявания, казва в “Нашият ден“ психологът д-р Пламен Димитров:

"Когато мислим за жизнения път на човека, трябва да знаем нещо, което дългосрочните изследвания, които не са икономически, нито политически или социологически, а дълбинни – здравно-психологически и отговарящи на стандартите на психо-социалния модел за човека като център на обществения живот – показват. Основният фактор за качество на живота във всяка една възрастова група е качеството на човешките отношения. Голяма част в тях заема междупоколенческата свързаност, преносът на опит, на мъдрост, взаимодействието между поколенията. 

Това предсказва качеството на живота, а не икономическите показатели, колкото и странно да изглежда това на ориентираните към власт икономисти и вземащи решения, които с този неолиберален модел докараха не само българското общество, но и много други, на границата на това, което психолозите наричаха геронтоцид.

Огромна група хора, които имат високи знания и опит, биха могли да бъдат интегрирани, включени в обществения живот – както икономически, така и обществено-политически – са изтласкани, неглижирани и към тях се пренасят негативните стереотипи на икономическото мислене, на неолибералния модел, които изисква веднага печалби и изгода от някого, а не солидарност, грижа, отговорност. И точно това е грижа за качеството на живота на всички хора.

Психо-социалната задача на късната възраст – след 65 години – е да постигне в живота си цяло, завършено усещане за интегритет, за пълноценно пребиваване в живота през всичките тези десетилетия. 

На другия полюс и в дълбоката криза, в която са 67-68% от българите, неизследвани от 1982 г. – стареенето.

68-67% от българите в годините след 65 докладват често отчаяние, снижена удовлетвореност от живота, емоционална нестабилност. Една четвърт от тях имат изразени клинични признаци на тревожност и депресия. Спад и снижение на показателите за психичното здраве.

Всичко това ни казва, както и разговори в много други отговорни страни, в които се вслушват не само в икономистите, когато вземат решение, а правят програми за оптимизиране на стареенето, за интегриране на тези хора в живота на организациите – не само обществените, но и икономическите.

Огромен брой от корпорациите в света се грижат за своите бивши служители по начин, който показва корпоративно-социална отговорност.

Всички тези неща ги има по света, тези модели ги има наблизо в Европа и ние имаме задължението не да гледаме само размера на пенсиите и с това да си измиваме ръцете, а да създадем условия стареенето да е един награждаващ процес, приближаващ ни до естествените ни задачи – мъдрост, изграждане на рефлексия върху живота и неговото разбиране. Всичко това възрастните хора го могат."

Чуйте анкета с граждани по улиците на София в звуковия файл.