Привлекателната арогантност, без която можем

Монолози от джипката, ФБ откровения и тезиси, натрапени интервюта от диванчето в хола или кухнята, или защо така приехме да ни „говорят“ политиците? Как така избирателят, който беше обиден или досаден от неприемливото поведение на един лидер, реши да го замени с нещо подобно? Кое е вярното – ИТН имат изградена концепция или работят на принципа „проба-грешка“. С дилетанти ли си имаме работа? Каква е разликата между риалити форматната комуникация, ако изобщо има такъв термин, и политическата комуникация? Ще си вземем ли урок от тази все по-неразбираема политическа обстановка?

Разговор в студиото на „Мрежата“ с главния редактор на в. „Стършел“ Михаил Вешим и комуникационният експерт Любомир Аламанов.

Арогантността е нещо привлекателно или…

Михаил Вешим: „Публика не си дава сметка, че този политически инфантилизъм ни води в задънена улица. Какъв е смисълът да сменим една мутра с друга мутра? Като казахме: „ Мутри, вън!“ се получи „Мутри – вътре“. Аз се чудя как е възможно това. Беше ни писнало от джипката, сега почва да ни писва от диванчето, от което ни спускат някакви заповеди. Видяхме един страхотно кисел като оцет човек, на който му е крив светът, да се обръща с груби думи към хората, с които всъщност търси сътрудничество. Това ли е диалогът?"

Любомир Аламанов: „Според мен хората все още пробват. Те избраха Бойко Борисов заради насадената идея, че двуполюсният модел е погрешен, те даже избраха преди това Симеон Сакскуборготски с идеята, че той ще разбие партиите по принцип, т.е. че ще има нещо като нов цар, после се появи нещо като нов господар, сега има нещо като нов шут или нещо подобно. /…/ Укорът е към всички нас, които виждаме за какво става въпрос и не полагаме достатъчно усилия да разказваме и да описваме, и всеки ден да казваме що е това демокрация и как се правят избори, че изборът не е веднъж на четири години и че изборът е всеки ден и че даже ако някой политик не е свършил това, което ти е обещал, трябва веднага да му поискаш сметка. 

Даже в момента феновете на ГЕРБ трябва да видят как всички депутати от ГЕРБ скачат срещу нещо, което те са правили абсолютно същото 12 години и да ги попитат: „Защо вие сега казвате, че това не е хубаво, а вие го правихте?“ По същия начин избирателите на Слави Трифонов трябва да скачат и да казват: „Ама нали вие казвахте преди две години, че не е хубаво да се дава държавна субсидия като дарение и защо днес го правите?“ и т.н. Отговорност и личен избор се прави всеки ден и според мен хората бавно го научават това нещо и наказват политиците, които не се съобразяват."

Михаил Вешим: „Аз съм критик на това шоу, изобщо на Ку-Ку явлението с появата му. Естетически аз не понасям този тип хумор и съм напълно по-последователен във всичките се текстове, които съм писал през тези години. Аз не понасям цинизма, вулгарността, които се лееха от това шоу и на което СЕМ не реагираше адекватно. Сега същите тези хора влизат в политиката със същата тази естетика, което не мога да приема по никакъв начин.“

Целия разговор можете да чуете в прикачения файл.